Автори
Стара Загора, градът, който е дал на България най-много художници, най-много поети, най-много музиканти…”.
Руси Карабиберов /1908 – 1975/
Първите му големи успехи са свързани с декоративната керамика, но се отдава на живописта. На [...]
Петър Славов /1908 – 1988/
Знаят го художниците от неговото поколение. Името му е Петър Славов. Наричат го Кера /използва [...]
Генчо Митев /1885 – 1971/
В Стара Загора той е напълно забравен. Името му не фигурира дори в Енциклопедия на [...]
Янаки Кавръков /1947 – 2002/
В картините му си дават среща магнитична образност, реалност и приказност, алегория и метафора, интимност [...]
Петко Клисуров /1865 – 1933/
Той е от онези млади художници, с които свързваме първите стъпки на българското изобразително изкуство [...]
Петър Русков /1920 – 1999/
Целият му живот и творчество са свързани със Стара Загора. Посвещава се на сценографията и [...]
Дечко Узунов /1899 – 1986/
За него времето бе абстракция, която не се измерва с години, а с полета на [...]
Димитър Гюдженов /1891 – 1979/
Близо девет десетилетия неговите картини оформят визуалната представа на поколения българи за историята на нашия [...]
Олга Брадистилова /1908 – 1981/
Животът и творчеството на Олга Брадистилова не са белязани от драматични събития. Петдесетте години, отдадени [...]
Ненко Балкански /1907 – 1977/
Изкуството на Ненко Балкански влезе в културния живот на българина като очаквано и естествено проявление [...]
Константин Трингов /1907 – 1981/
Той е сред майсторите на пейзажа в българската живопис. Негови платна са включени в постоянните [...]
Цветана Щилянова /1903 – 1994/
Тя е сред малкото майстори на пастела, но не е популярна. Организирала е четири самостоятелни [...]
ГЕОРГИ СЛАВОВ (1923-2006)
В спомени, разговори, интервюта Георги Славов сравнява моментите на творчески порив с магията на любовта [...]
Георги Стефанов /1923 – 1985/
Живописните му пристрастия бяха към пейзажа, портрета и натюрморта. Не се изкушаваше от самоцелни ефекти [...]
Христо Кутев /1869 – 1943/
Името Христо Кутев е познато на малцина в България. За три поколения поляци обаче той [...]
Мара Нонова Чорбаджийска /1895 – 1974/
Тя е от ония художници, които наричаме родени живописци. За мнозина обаче е само спътник [...]
Георги Евстатиев /1875 – 1923/
Неговото име тъне в забрава вече осем десетилетия. Историци и литератори често използват неговите портрети [...]
Иван Пенков /1897 – 1957/
С неговите картини е свързана една от най-приказните страници от българското изкуство през 20-те години.Той [...]
Марио Жеков /1898 – 1955/
За него през 1934 г. именитият майстор на акварела Константин Щъркелов възхитен пише: “В тези [...]
Георги Митов /1875 – 1900/
Името му е Георги Митов. Той е чувствителен, усърден и много талантлив. Предричат му голямо [...]
Димитър Сотиров /1948 – 2009/
Човечността в пластиките му, патриархалното смирение на неговите герои, образните му разсъждения за истинските и [...]
Мария Йосифова /1905 – 1996/
Тя е сред най-значимите майстори на модерното ни декоративно изкуство. Нейното творчество играе определяща роля [...]
Иван Топалов /1906 – 1989/
Две поколения казанлъчани пазят спомен за него. Свързват го с паметника на Св.Св. Кирил и [...]
Доко Доков /1929 – 2013/
В него странно, но хармонично съжителстват авантюрата и перфекционизмът, силата и виталността, духът на Ренесанса [...]
Дона Бояджиева /1911 – 1975/
Тя е сред онези жени в българската скулптура, без които представата за националната ни пластична [...]