Колекция – Живопис

Живописната колекция включва произведения от първата и втората половина на 20 век, предимно на български творци от различни поколения работещи в различни стилови направления, както и на някои съвременни чуждестранни автори. Една част от тях са откупени от колективни и индивидуални изложби, друга част постъпват като дарения на граждани, художници, сдружения и др., като творбите на съвременното изкуство постъпват от провеждания ежегодно в града международен живописен пленер „Дружба” и от 2004 година до днес Балканско квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ”. В колекцията преобладават произведенията на старозагорските художници, които имат съществен принос за разгръщането на художествените процеси през целия 20 век. Това са Антон Митов, Петко Клисуров, Георги Евстатиев, Васил Димов, Атанас Михов, Васил Маринов, Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Никола Аръшев, Марио Жеков, Николай Евров, Димитър Караджов, Петър Славов, Олга Брадистилова, Господин Георгиев, Руси Карабиберов, Димитър Куманов, Иван Попчев, Янаки Кавръков и др. Творбите със своето стилово и идейно разнообразие обогатяват представата за тенденциите, които характеризират българската живопис през 20 век, като разкриват етапите на нейното развитие, стилова определеност и динамика. Представени са в отделна експозиция и наброяват ок. 2500 музейни единици.

В българското изобразително изкуство през 20 век могат да бъдат проследени различни тенденции, които показват историческата хронология и /различните/ поколенията художници с представителни образци, част от живописната колекция на Галерията. Представени са творби от първата и втората половина на века.

В експозицията се разкрива присъствието и ролята на старозагорските художници, които имат съществен принос за разгръщането на тези процеси през целия 20 век. Това са Антон Митов, Петко Клисуров, Георги Евстатиев, Васил Димов, Атанас Михов, Васил Маринов, Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Никола Аръшев, Марио Жеков, Николай Евров, Димитър Караджов, Петър Славов, Олга Брадистилова, Господин Георгиев, Руси Карабиберов, Димитър Куманов, Иван Попчев, Янаки Кавръков.

Началото разкрива първите стъпки в светската живопис с портрета на „Врето Мичо” рисуван от Станислав Доспевски около 1870 година и все още силното влияние на иконописните школи върху нашето изкуство в платното на „Св. Евангелист Лука” от Атанас Гюдженов около 1888 година.

Развитието на процесите характерни за първата половина на 20 век, може да се проследи чрез творби, в които се вижда разгръщането на академичния реализъм (битовата живопис) и търсенето от следващите поколения автори на модерен художествен (чрез елементи на символизъм, импресионизъм, „родно изкуство”, експресивни моменти, социална характеристика и др.). Показано е разнообразието в жанровете и индивидуалната стилова специфика на художниците.

Сред богатството на творби от периода се откроява „Портрета на Христина Морфова” от Иван Мърквичка, „Харман в Пордим” и „Пейзаж от Казанлък” на Антон Митов, „Майката на художника” на Георги Митов, „Дамски портрет” на Борис Митов, „Пейзажът от Стара Загора” на Васил Маринов, „Рибари на Дунав” и „Утро на Дунав” от Атанас Михов, „Цар Симеон Велики” на Димитър Гюдженов, „Лазарки” на Никола Кожухаров, „Карловски двор” на Никола Танев, „Червеният кораб” на Марио Жеков, „На чешмата” на Иван Пенков, „Безсъница” на Иван Милев, „Мома” на Владимир Димитров-Майстора, „Пристан” на Бенчо Обрешков, „Избелване на платно” на Константин Трингов и др.

През втората половина на 20 век текат други процеси, които се оформят като значими през 1960-те години. Променя се посоката, възгледите и проблематиката в българското изобразително изкуство. Това е период, през който се преразглеждат въпроси свързани с реализма и националната традиция, формата и съдържанието на произведенията, поставя се акцент върху индивидуализма и пластичния израз.

Основните стилови тенденции са в няколко посоки: монументална, живописна и конструктивна, но водещо е търсенето на „национален стил”, който включва преосмисляне на традиционното изкуство, фолклора, средновековната, възрожденска традиция, християнското изкуство и др.

От средата на 1970-те до средата на 1980-те изобразителното изкуство се променя, водещата тенденция е към „асоциативно-метафоричното изкуство”.

Представени са произведения, които през тези години носят подчертано индивидуален подход и като цяло се открояват със своята експресивност, интерпретация на националната тема, условност, абстрактност, и асоциативност. Творбите „Крайбрежие” на Найден Петков, „Пейзаж” на Генко Генков, „Край Карланово” на Ваня Дечева, „Разговор в градината” на Емил Стойчев, „Композиция” на Георги Божилов, „Гергана” на Димитър Казаков, „Утрото на кукерите” на Иван Попчев, „Жени с риба” на Енчо Пиронков, „Провинциална митология” на Иван Димов, „Спомени” на Янаки Кавръков, показват/разкриват сложните и динамични художествени процеси и спецификата на стилистични търсения на художниците през десетилетията до края на 1980-те години.

Картината „Средище” на Цветан Колев е създадена през 2004 година, тя прехвърля 20 век, но нейният избор е един поглед към съвремието и насочва към Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ”, което започва от 2004 година, а художникът е носител на голямата награда.