Фестивал на съвременната българска керамика 2025

Екипът на Художествена галерия – Стара Загора има удоволствието, да покани своите приятели и гости на Фестивалът на съвременната керамика 2025, който ще бъде представен за първи път в града.

В него са включени общо 50 български керамици и автори от Америка, Малта, Италия, Хърватия и други. Форумът се провежда за осма поредна година и разкрива различните тенденции в съвременното керамично изкуство и индивидуалните художествено – пластични търсения на всеки един от участниците.

Традиционно във всяко издание на форума организаторите ни насочват към творчеството на различни керамици, които оказват влияние върху развитието на това пластично изкуство. Затова в тази експозиция са подбрани двама автора, първият е проф. Венко Колев (1915 – 1997), който променя изцяло облика на съвременната българска керамика и изгражда цели поколения творци, като един от тях е Йоана Кемилева (1950), която е и другият автор с почетно участие в изложбата.

Фестивалът се реализира с подкрепата на СБХ и Министерство на културата.

Организатор и куратор: д-р Елена Виденова

Откриване: 12 декември (петък) 2025 г. / Голяма зала / 17:00 ч.

Изложбата може да бъде посетена до 15 януари 2026 г.

За Фестивала

Наследник на традиционната керамична изложба, наречена „Спиридонова“ на светеца покровител на това изкуство, която артистите керамици дълги години поддържат като форма на изява, Фестивалът на съвременната българска керамика се провежда за осми път. Той се появи и наложи като нова и съвременна платформа, даваща възможност да се откроят най-актуалните тенденции и индивидуални артистични проявления – свобода на интерпретациите, проявена във всички аспекти на художествената образност, разнообразие в технологично отношение, естетически похвати с подчертан интерес към сложни, ефектни и виртуозни решения.

И в тазгодишното издание продължава започналата от 2020 г. тенденция към развитие на фестивала като международен – заедно с българските художници керамици в изложбата участват и чуждестранни автори от Белгия, Америка, Италия, Малта, Хърватия.

Превърна се и в традиция във всяко издание на Фестивала да бъдат включвани почетни участия на изтъкнати български керамици от различни поколения, оставили забележителна диря в изкуството на керамиката като Георги Бакърджиев, Антонина Конзова, Йова Раевска, Сашка Балева, Красимир Джидров, Иван Кънчев, Момчил Цветков, Ивана Енева, Здравко Манолов, Коста Данев и др. Тази година е представен Венко Колев (1915 – 1997) – една от най-значимите и знакови фигури в българската художествена керамика на XX век, художник – новатор, впуснал се в изследване на необятните възможностни и първичната хубост на грубата повърхност на керамичния материал. Венко Колев оставя богато наследство в областта на фигуралната, съдовата и монументална керамика, безценен е неговият принос за осъвременяването на пластичния език. Другият автор избран за почетно участие е Йоанна Кемилева. Завършила специалност „Керамика“ при Венко Колев и Георги Коларов, тя започва да се изявява на художествената сцена от края на 70-те години и досега е сред най-активните художници в областта на декоративната и монументална пластика, кавалетната и интериорна керамика, известна с интерпретациите си на персонажи от народния епос.

Устойчиво във времето фестивалът гради мост между минало и настояще, традиция и новаторство, приемственост и диалог между поколенията. Целта на форума е да покаже българската керамика в контекста на актуалните явления в керамичното изкуство, да се утвърди като панорама на най-новото в керамиката като форма и технология, като носител на философски и естетически послания, да запази и осъвремени традицията на българската керамична школа.

Фестивалът дава възможност за осмисляне и проследяване на различни тенденции и посоки на развитие на това древно изкуство и представа за актуалните движения на пластическите и естетическите идеи в тази област. В артистичните си търсения керамиците вливат придобитите знания и сръчности (не случайно ателието на художника керамик понякога е наричано „химическа лаборатория“), творбите са интересни като формоизграждане, декорация и нейните разновидности, семантика на изобразителните елементи, своеобразие на колорита. При някои от авторите се забелязва постигане на една напълно традиционна форма, прибягвайки към традиционната грънчарска техника, но откривайки нови възможности на присъщата за занаята технология (Петар Крижнар). Други с тънка чувствителност, своеобразие и акцент към детайла, избират да работят в чисто приложните форми – декоративни съдове, вази и др. (Георги Стойнев, Марта Димитрова). Понякога повтарящи се основни градивни елементи (елипсовидно-цилиндрични, овално-конични тела, дръжки, асиметрични прави гърла), комбинирани по различен начин помежду си, са достатъчни да се създадат обекти с монументално въздействие. Съвременните керамиците създават пластични форми, кодирали културно-исторически значения, символи, ценности (Женя Адамова, Лилия Кауки, Евгения Георгиева, Даян Грант, Мария Дянкова, Наргис Бояджиева, Росица Трендафилова). Дори в използването на далечен първообраз (аскос) или ръкатка се вижда как свободната интерпретация на една жанрово установена форма може да разкрие неподозирани формообразуващи възможности и сериозни пластически обобщения (Алена Николаева, Евгения Георгиева). В изложбата присъстват творби в шамотизирана глина, някои в комбинация с метал, дърво, стъкло, порцелан, колоидно злато, глазури и пигменти, с отливане, ръчно градене, пластично изграждане, фуршове. Присъстват фини, не малки по формат работи, с любов към филигранния детайл, изпълнени чисто и изящно като източна миниатюра (Светлозар Пармаков), композиции и фигури, наситени с алгория или гротескност (Валентин Панайотов, Анна Петрова, Гергана Димитрова); със символно асоциативни търсения и персонификации (Паола Орланди, Йована Димитрова, Лилия Колева); с декоративни търсения и решения (Розалия Христова), високи цилиндрични форми (Емилия Милчева), съдове от порцелан с подглазурни рисунки (Мария Вълчева); с ръчно моделирани елементи, с чисто флорални мотиви (Боряна Данкова, Росица Шидерова); вдъхновени от природни форми и структури (Силвия Чанева, Даниела Пенова), от архитектониката на древни цивилизации, механиката (Коста Данев), от архитекурата (Данчо Йовчев); точени на грънчарско колело, с пластично изграждане, елегантни обекти, с рисунка, бяла и черна глина, инлей (Мила Воденичарова, Мария Йованович, Марина Кучински); с изполване движението на свободни геометрични форми (Ели Кацева); керамични пана в комбинация с корозирал метал (Неда Личева); работи с чисто пластични търсения, освободени от конкретна приложимост и наративи (Димитър Николаев, Емилия Очкова). В произведенията можем да открием един от най-старите способи за декоративно оформление в керамиката – ангобата. За финеса на образа допринася и меката, характерна за ангобата пастелна гама, която внася допълнителна поетичност в цялостното решение. При други доминират декоративните търсения, при трети – конструктивно-пластични и подчертано скулптурни решения, водещи към съпоставка с творби, изградени на принципа на пластическата комбинаторика. Интересни са работите, даващи ни паралели със скулптурата (проф. Момчил Мирчев, Момчил Цветков, Ивайло Иванов, Ива Иванова, Александра Маринова, Румяна Цветкова, Анифе Мустафова), с инсталацията (Елена Виденова – Сое, Цветелина Борисова, Данаил Николов) или живописта (Ирина Вачкова).

Напуснало ателието на художника, керамичното произведение поставено в експозиционна зала, интериор или екстериор, при взаимодействие със заобикалящата го среда претърпява сложни метаморфози, така специфични за керамичното изкуство. Фестивалът отправя редица въпроси, свързани с традицията и новаторството, родното и чуждото, размиването на границите в изкуствата и в жанрово отношение, за неопластичните инвенции и внасянето на нова естетика, резултат от осмислен творчески акт.

Проследяването на отделните издания на Фестивала на съвременната българска керамика дава възможност да се забележи еволюцията, която настъпва в българското керамично изкуство, да се направят съпоставки и изводи за доминиращи стилови тенденции, да се набележат важни особености, касаещи форми, намиращи се на границата между униката и тиража. Продукт на глина, вода и огън, в резултат на творческия акт керамичното произведение извървява пътя от утилитарния предмет към чистия артефакт. Глината/земята се възприема като най-чистата естествена градивна субстанция, на глината са присъщи редица характеристики – пластичност, мекота, аморфност. За художниците керамици глината е първият божествен материал, хилядолетия наред знайни и незнайни майстори проникват в тайнствата на керамичното изкуство. Включените в тазгодишното издание на фестивала проиведения на 45 автори привличат вниманието на зрителя и го правят съпричастен към тайните на този прастар свят, който във Фестивала на съвременната керамика доказва своята виталност и демонстрира богатство от артистични проявления.

гл. ас. д-р Наташа Ноева