КОНСТАНТИН ДЕНЕВ
(1954 – 2019)
70 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА
Изложба посветена на 70 години от рождението на скулптора Константин Денев - 24 творби – дърво, камък, бронз и др. Включените в експозицията пластики са от колекциите на Национална Галерия, София. Куратор на изложбата: доц. Тодор Ламбов. Експозицията ще може да бъде разгледана до 12 декември 2024 г.
Константин Денев е роден през 1954 година в Стара Загора. През 1973 година завършва Художествената гимназия в София и продължава своето обучение във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” в специалност „Скулптура” в ателието на проф. Ненко Маров, дипломира се през 1979 година и по-късно, през 1981 година става и негов асистент. Скулпторът е част от онова ново поколение творци (Ангел Станев, Емил Попов, Иван Русев, Иван Славови редица др.), което мощно навлиза в края на 1970-те години в художествения живот на страната. С техните участия в Национални изложби и колективни художествени прояви се стига до пластични и естетически промени (по отношение на фигурата и нейната деформация, търсена в областта на абстрактното и нефигуративното в скулптурата, семантиката на материала и др.), които оказват безспорно влияние върху развитието на съвременната българска скулптура. През 80-те и 90-те години на 20 век Константин Денев се включва активно в почти всички национални и международни скулптурни форуми, колективни изложби и пленери. Носител е на редица значими награди и номинации за своите творби. Има реализирани и десетки самостоятелни изложби в страната и извън нея. Още през 1985 година е приет за член на СБХ и е включен в неговия управителен съвет, а между 1992 и 1996 година е част от ръководството на СБХ – Велико Търново. Успоредно с неговата творческа дейност, художникът има дългогодишна преподавателска практика свързана с Факултета по изящни изкуства на Великотърновския университет и специалност „Скулптура” като през 1992 година се хабилитира за „Доцент”, а през 2000 година получава научно звание „Професор”. Неговите произведения през 1980-те години засягат вечните теми за жената, майчинството, семейството, младенеца, но в следващите десетилетия се усложнява тематичния регистър и авторът създава творби като „Сънят на дървото”, „Невеста”, „Ямурлук” и др. В тях насочва зрителя към асоциативно и символично разбиране за пластовете на нашите традиции и минало, погледнато през градежа на старите селски къщи, безотпадното в природата, плетà и др. В периода от края 1990-те години до последната творба на Константин Денев преобладават абстрактните и концептуални посоки на визуални експерименти, познати като „Хоризонтали и вертикали”, „Субективна триизмерност”, „Потъваща аудитория”, „Потъваща енциклопедия” и др. Видимо е поставянето на екзистенциалните въпроси: Кои сме ние, откъде идваме и къде отиваме? Какво има отвъд? Какво сме били преди да сме ние, какво ще сме след…? Какво остава след нас в този свят и какво си отива заедно с нас? В „Хоризонтали и вертикали” авторът ясно очертава двете линии на духовното, свързващо небесното и земното във вертикала и хоризонталата на материалното, но именно в пресечните им точки се проявява светлината на живота. Този „живот” в произведенията от цикъла „Хоризонтали и вертикали”, Константин Денев намира в отворите, получени чрез болезненото „живо” рязане в бялата сърцевина на дървото, контрастиращо на тъмната кора на буковите стволове. В по-късните творби „Потъваща аудитория” и „Потъваща енциклопедия” тенденцията към екзистенциалното се засилва, а пластичния език става все по-чист, ясен и лаконичен. Тук скулпторът задава въпросите: Достига ли нашето послание до тези след нас? Каква част от духовното, втъкана от твореца в материята на творбата остава, и какво си отива като ненужна вещ? Колко дълго тя продължава своя „живот” след нас?
В пластично отношение творбите на Константин Денев преминават от обобщената фигуративност към абстрактно и структурно пластично търсене, за да достигнат до геометрията, обекта и инсталационното изкуство. Със своето творчество и преподавателска дейност Константин Денев допринася значително за развитието на съвременното българско пластично изкуство.
02.12.2024