Традиция и мистика

В изложбата са включени 25 живописни творби, 12 рисунки и графики на автори като Антон Митов, Иван Мърквичка, Добри Христов, Васил Маринов, Кипро Николов, Евгения Илиева, Никола Кожухаров, Димитър Караджов, Васил Стоилов, Владимир Димитров-Майстора, Стоян Венев, Васил Захариев, Дечко Узунов и др.

На 31 август 2023 г. (четвъртък) от 18:00 ч. в западната зала на Художествена галерия Стара Загора, ще се открие изложбата „ТРАДИЦИЯ И МИСТИКА”. В изложбата са включени 25 живописни творби, 12 рисунки и графики на автори като Антон Митов, Иван Мърквичка, Добри Христов, Васил Маринов, Кипро Николов, Евгения Илиева, Никола Кожухаров, Димитър Караджов, Васил Стоилов, Владимир Димитров-Майстора, Стоян Венев, Васил Захариев, Дечко Узунов и др.

Почитателите на изобразителното изкуство ще имат възможност да разгледат експозицията до 17 септември 2023 г.

През първата половина на 20 век една от водещите линии в българското изобразително изкуство е свързана със стремежа на художниците да намерят най-точния израз на националната специфика и своеобразие. В изложбата „Традиция и мистика“ с подбрани образци от колекцията на Галерията, са представени двете посоки характерни за този период от историята. Едната е тази на битовата живопис, която става основен и водещ жанр в нашето изкуство. При нея преобладават теми, свързани с живота на българите в селото и града, техните обичаи /пазари, сватби, задушници, труд/ и национални костюми, често пресъздадени с етнографска точност. В произведенията на художници като Антон Митов и Иван Мърквичка ясно се откроява майсторското владеене на академично-реалистичната школа в живописта.

Следващите поколения, които минават през обучение в Държавното рисувално училище, продължават тази посока като сред тях са и редица старозагорски художници като Добри Христов, Васил Маринов, Кипро Николов, Евгения Илиева, Димитър Караджов и др.
Академичният реализъм в битовата живопис, който се развива в началото на десетилетието, често е съчетан с едно по-импресионистично виждане. Носиите, накитите, обичаите отразяват националните ценности и придават особена романтика на търсените представи за патриархалния и духовен свят на нашия народ.
През 20-те години на века се оформя модерния път, по който тръгва българското изкуство. Някои от художниците /Иван Пенков, Никола Кожухаров и др./ претворяват българските традиции, като в тях откриват нови теми и мотиви от приказния и песенния фолклор, легендите и поверията /невести, овчари, змейове, самодиви/, от църковната история /манастирите, монасите, разпятията, иконите/, самотните дървета и къщи, които навяват меланхолия и носят емоционални внушения. Това е израждане на цяла една система от символични, митологични и мистични пластове на новото отношение към националните дебри на българската фолклорна култура.

Променя се езика на изкуството като следствие от желанието да се премине от описателното и да стигне до декоративния лаконичен израз. В творчеството на Владимир Димитров-Майстора, Васил Стоилов, Стоян Венев, Васил Захариев, Наум Хаджимладенов, Дечко Узунов и др., се развиват на концептуално и пластично ниво идеите за ,,родното” в изкуството.
Независимо, че авторите не следват определен стил, те предпочитат плоскостното изграждане, стилизацията, цветните контрасти, асиметрията, линеарността на рисунъка, обобщеността или експресивността на формата. Отделните предмети и образи в произведенията се превръщат в символи, носещи романтиката и поезията на миналото.
„Това търсене на родното в изкуството има своите по-широки измерения.

И свой продължителен живот през следващите десетилетия с различен и дори противоположен смисъл. Но идеята за родното е нова и жизнена през 20-те. Именно тогава тя открива себе си не като просто отражение на селския бит, а като израз на национална душевност и съдба.“
/Ружа Маринска, „В очакване на ехото“, сп. Съвременник“, 1993/
В експозицията може да се усети магията на „родното”, което ни отличава от останалите народи, дава ни чувство за принадлежност, съхранява и опоетизира миналото, бита и българските ценности, защото няма художник, който да остане равнодушен към тях. Сложните мистични пластове на нашия фолклор в изкуството са една основа за модерно и съвременно пластично мислене, което продължава и до днес.

Изложба: ОТМИНАЛА

29.02.2024

ДЕТАЙЛИ

Сподели с приятели