Възпитаничка е на Художествената академия /1946-1952/, където учи живопис при проф. Илия Петров. Участията ѝ в национални изложби започват след 1962 г. Заради модернистичните тенденции в изкуството ѝ първата ѝ самостоятелна изложба през 1967 г. е закрита принудително. През следващото десетилетие тя не показва свои произведения, но активно твори. Публичните си изяви възстановява в началото на 80-те години, а  интересът на критиката и публиката бързо ѝ спечелва място сред ярките явления на българското изобразително изкуство. Приживе Лика Янко дарява десетки от творбите си на художествените галерии в страната.