Постъпва в Академията през 1920, учи живопис при проф. Никола Маринов и завършва през 1926г. Член на Дружеството на новите художници от 1931г. Между 1926 и 1943г. е учител по рисуване в Кула, Видин и Белоградчик. През 1937г. е удостоен със златен медал на Международното изложение в Париж. След 1944г. живее предимно в Сталийска махала. Сюжетите на картините му са от живота на селяните, от патриархалните им взаимоотношения и  връзката им със земята. Форма на представянето им, с характерните за него преплитащи се пространство, фигури и светлина, му отрежда място сред ярките индивидуалности в българското изкуство.