Златю Бояджиев завършва Художествената академия /1927-1932/, където учи при проф. Ц.Тодоров и проф. Н.Ганушев. Следващите години е в групата с Д.Перец и В.Бараков /т.н.“Бараци“/. От 1933г. е член на Дружеството на южнобългарските художници. Отрано оформил своята оригинална стилистика той свързва изкуството си с делника на хората от село и с възрожденската архитектура. Възстановявайки се след парализа /1951/ живописта му придобива по звучен и експресивен характер, а в сюжетите му по-отчетливо се проявява добродушната закачка. Златю Бояджиев е сред най-известните и обичани български творци.