Възпитаник е на Мюнхенската академия /1928-1933/, където учи живопис при проф. К.Кадпар и графика при проф. А.Шинерер. Приет е за член на Дружеството на новите художници /1934/. Между 1937-38 г. е в Париж, където участва в изложбите на Есенния салон. През 1951 г. напуска България, а след 1952 г. се установява в Аржентина. От 1958 до 1973г. е преподавател в Държавното училище за изкуство „М.Белграно” в Буенос Айрес. Експресивната му живопис и усет за изразителност на формата го нареждат сред най-значимите фигури в българското изкуство.