Димитър Арнаудов е възпитаник на ВИИИ „Николай Павлович“ /сега Национална художествена академия/. По време на следванието /завършва 1957 г./учи живопис при проф. Ненко Балкански. Между 1958 и 1967 г. е учител по живопис в Софийската художествена гимназия, а след 1967 г. е преподавател, а по-късно – професор в Архитектурния факултет при ВИАС. Характерният му живописен стил се оформя през 60-те години, а през 1971г. получава и първата си голяма награда на Съюза на българските художници. Изкуството му е свързано с портрета, пейзажа и фигуралната композиция. Другата част от творчеството на Димитър Арнаудов е поделена между изкуствознанието и поезията.