През 1940 г. Георги Павлов завършва специалност „живопис“ в Художествената академия при професор Борис Митов. Година преди това  той вече участва в изложбите на Дружеството на новите художници в София. Поетичната му чувственост, усещането за човешко присъствие и таланът на живописец придават на пейзажите му специфично излъчване. Творчеството му е свързано с портрета, натюрморта и фигуралната композиция. Майстор е на линиарната рисунка. Артистичните му изяви в областта на художестената критика, публицистичната дейност и поезията са другата значима част от духовния му свят. Георги Павлов е сред ярките явления в българската култура.