Христо Кутев /1869 – 1943/

Името Христо Кутев е познато на малцина в България. За три поколения поляци обаче той е големият майстор на пейзажа, образният певец на Татрите и българският художник от Шипка.

Роден е на 25 декември 1869 в Шипка в семейството на Боню и Таня Кутеви. Основното си образование до 1883г. получава в местното училище, където сред преподавателите му е известният

възрожденски деец и революционер Никола Кавалов. След първия прогимназиален клас в Тулча през 1884г. се премества да учи в Габровската /Априловската/ гимназия. От тук започват проявите на темпераментната му патриотична натура. През есента на 1885г. постъпва в т.н. Доброволческа ученическа чета, която има отношение към Съединението на България. Активна фигура е в Първия ученически бунт в Габровската гимназия през януари 1888г., поради което е изключен от всички училища в Княжеството. Съдбата го изпраща в реалната гимназия на Велико Търново. Тук негов учител по рисуване е известния чешки живописец Ото Хорейши, чието влияние окончателно оформя мечтата му за художник. Упорито изучава техниките на акварела и маслената живопис. Рисува пейзажи и икони. От тези две години има съхранени само няколко творби /”Италиански пейзаж”, „Венера и пастир”, „Св.Йоан Предтеча”/, но достатъчни за илюстрират нешколованите му младежки умения. През 1890г. попада в Първа юнкерска рота на Военното училище, но военната кариера не го вълнува и след привършване на задължителната служба през 1892г. е уволнен. Есента на същата година мечтата му се сбъдва. Като стипендиант на княз Фердинанд той заминава да учи в Краковската академия. Попада в ателието на един от най-значимите полски художници – Ян Матейко. Учи и в ателиетата на извесните по онова

време педагози професорите Аксентович, Вичулковски, Унежиски и Льофлер. Талантът му е оценен още през първата година с бързото преминаване в по-горен курс. Следващите години са отбелязани с един бронзов и два сребърни медала.

По това време най-вероятно той неколкократно изпраща творби за изложби в България и получава от Константин Величков предложение за преподавател в Държавното рисувално училище в София. Атмосферата на Краков и интензивния, отворен към художествените процеси на Европа културен живот в него надделяват в решението му да се установи в стария полски град.

В тези ранни години на творческото му развитие най-впечатляващи са успехите му в областта на портрета. С произведенияот този жанр са и първите му участия в изложбите на Дружеството на приятелите на изящните изкуства в Краков, в които участва многократно след 1902г.. Към очевидните му способности с лекота да улавя физическото и духовното сходство се прибавя едва доловимата въздушна сребриста пелена, която придава ,особено на женските образи, нотки мистицизъм. Сред

популярните му портрети от този период са и съхраняваните сега в България „Портрет на госпожа Т.”, „Глава на жена”, „Белият карамфил”, „Натъжена”, „В размисъл”. Още в края на първото десетилетие той печели интереса на публиката, а през 1912г. критиката прибавя името му към краковските майстори на портрета.

В края на 10-те години интереса му към портрета постепенно е изместен от пристрастието към пейзажа. Сред първите обекти са природните дадености от покрайнините на Краков. С прокрадващата се интимност в тях той печели нови почитатели на изкуството си. Пътят към утвърждаването му сред художниците на пейзажа минава през характерните за онова време влияния на късния немско-австрийски романтизъм, реализъм и импресионизма. Тези различни по своята характеристика явления той обединява под знака на присъщата си съзерцателност и благоговеене пред величието на природата. Поводът са полските Татри. Магията на тази планинска вселена бавно, но необратимо го обсебва. Две десетилетия той ще търси в платната си както красотите и безкрайната шир, така и безкрайните метаморфози на природата. Очарователни поляни, потоци и извисяващи се в небесата планински върхове. Тишината на зимата или свежестта на пролетта, утрини, залези или пладнуване – това са новите пристрастия на Христо Кутев, които му спечелват популярността на един от значимите майстори на пейзажа в полската живопис. Творби като „Шафлари в мъгла” /1924/, „Гевонт през декември”, „Есенен изглед от Западните Татри”, „Местността Кралете”, „Панорама на Шчавница” /1925/,”Из Татрите – Тилкови комини”, „След залез”, „Хавран-Муран през зимата”, „Гевонт в лятна утрин”, „Пред пролет” /1933/, „Късна есен в Храпе” /1934/, „Цветя в гората” /1937/ и т.н. оформят впечатляващ с богатството на въздействието си цикъл от десетки платна, който той нарича „Татрите”. С присъщата си подкупващата съзерцателност и интимност той пресъздава

редица кътчета от планината – долини, селца, горски пътчета, реки, водопади, борови гори, заснежени върхове, но онова, което прави неговите панорами тъй популярни е в умението му да им предаде психологическа чувственост. И както д-р Станислав Мазуркевич споделя в словото си при откриване на организираната в Краков посмъртна изложба на Христо Кутев през 1947г. : „Артистичният ентусиазъм, възбуден от красотата на полската планина, поражда в душата на българина Кутев силни чувства… Кутев е рисувал своя цикъл „Татрите” с желание да представи красотата на планината от всички аспекти, като цялостно композиционно решение…С този колосален цикъл Кутев вероятно е единствен в славянското изкуство, който представя Татрите в своите картини в цялата им красота и разнообразие…”

През тези динамични в творческо отношение години Христо Кутев поддържа взаимоотношения с редица българи, пребиваващи за кратко или по-дълго в Краков. Особено близки са отношенията му с тези, които преподават или учат в Ягелонския университет. Сред тях са проф. Любомир Андрейчин и проф. Куйо Куев.

Христо Кутев се радва на творческо дълголетие. Дори в началото на 40-те години, когато за официалната критика неговото изкуство е вече анахронизъм, появата на творбите му в изложбените салони, привлича нови поклонници на изкуството му. През 1943г. здравето му бързо се влошава. Получава инфаркт. Умира на 23 юли. Четири години по-късно организират в Краковския Двореца на изкуствата голяма посмъртна изложба. Тогава съпругата му Зофия Кутева обявява желанието на съпруга си да дари подбрана част от творчеството си на Родината. След тригодишни преговори и организаторска работа завещанието е изпълнено. С осемдесет картини, обхващащи всички периоди от изкуството му в София е открита изложба. Това е реално първата среща на

българите с живописта на Христо Кутев и за жалост последната. По силата на взето тогава решение картините му са разпределени между Националната художествена галерия, Казанлъшката галерия и родната Шипка. И ако все пак името му е известно на тези, които се интерисуват от изобразително изкуство, то това се дължи на любовта и възрожденската енергия на известната деятелка на културата Гина Хаджиева, която стои в основата на организираната ретроспективна изложба на Христо Кутев в залите на читалище „Светлина” в Шипка през 1995г. И ако някой има желание да се срещне с част от изкуството на този художник то реално може да го направи единствено в четалищната колекция на Шипка.

Проф. д-р Марин Добрев