Тодор Карасимеонов /1889 – 1937 г./

Published On: 03.12.2023Categories: АВТОРИ

Неговото име често се цитира сред популярните майстори на шаржа и карикатурата като Александър Божинов, Александър Добринов, Райко Алексиев, Кирил Буюклиев, но е малко познато и срещу него най-често е изписано само:  „бургаски учител и карикатурист”. С неговите закачливи образни характеристики обаче две поколения казанлъчани и бургазлии свързват спомена си за най-колоритните личности на своето време. Той и Генчо Митев /1885-1971/ са първите учители по рисуване с художествено образование  в Бургас.

Тодор Карасимеонов е роден на 21 януари 1889г. в Казанлък. През 1906г. постъпва в Държавното рисувално училище, където до 1910г. завършва т.н. „подготвителен курс”. През същата година е и най-ранната му публична изява. Тя е свързана с организираната от Станю Стаматов, Патрики Сандев, Ганю Койчев и по-младите, още студенти,  Дечко Мандов, Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов  колективна изложба в Казанлък. На нея той показва няколко малки по формат живописни пейзажа, в които основно интересът му е насочен към пленерно усещане за светлината.

Растящата по онова време популярност на карикатурата и шаржа, и разбира се, силното влияние, което Александър Божинов оказва върху част от младото поколение художници, привлича и Тодор Карасимеонов. Към това е достатъчно да се добави, че негови състуденти са и две от бъдещите големи фигури на сатиричната рисунка – Димитър Чорбаджийски – Чудомир и Павел Павлов. По време на следването той прави първите си крачки в областта на карикатурата и шаржа, увлечение, което ще определи пътя на творческото му развитие в изкуството. Показателни в това отношение са създадените през 1914г. „Казанлъшки политически нотабили”, „Шарж”, „Човекът с цигара”. В тях проявява както умелата си и изразителна рисунка, вица и знака, така и дарбата си да открива най-същностното от физиката, движението и характера на тези, които избира за персонажи. През 1917г. /с прекъсване около Балканската война/ Тодор Карасимеонов завършва пълния курс на Художественото индустриално училище.

През 1918г. е назначен като преподавател в Априловската гимназия в Габрово. По това време той е често в Казанлък и поддържа връзките си с Петър Топузов, с ентусиастите от „Искра” и колегите художници, в чиито колективни изложби взима участие. За кратко Тодор Карасимеонов е учител и в Казанлък, където също проявява педагогическите си качества. Неговите часове по рисуване оставят спомен дори у тези младежи, които нямат интереси към изкуството.

През 1922г. Тодор Карасимеонов е назначен като редовен преподавател по рисуване в Бургаската гимназия,  където негов колега, а след 1931г и директор е  съгражданинът му Станчо Коларов. Както може да се предположи, и на него Карасимеонов през 1935г. прави шарж, в който добродушно намеква за педантичността и пословичното му пристрастие към документалността. Впрочем този период /между 1920 и 1936г./ е най-активен в творчеството на художника. Не прекъсва връзките си с родния град и участва във всички изложби, които колегите му там уреждат. През 1924г. той подарява на Казанлъшката художествена галерия няколко свои творби от по-ранното си творчество. На първата обща изложба на казанлъшките художници, която читалище „Искра” организира през есента на 1927г., той се явява с няколко шаржа, сред които „Иван Енчев – Видю“ /1925/, „Петър Топузов /Какво мислех, какво стана…/”/1927/  , ”Артист” /1927/, които също подарява на художествената галерия в града. В тези му рисунки влизат редица метафори, символи, детайли и разказ, които придават на образния му анализ по-обхватен характер. С особена обич са обвити закачливите характеристики на художника Иван Енчев и на основателя на казанлъшкия музей и емблематична фигура за града – Петър Топузов. Стотици са скиците и шаржовете на бургазлии. Героите си той на-често намира сред неподозиращите клиенти на любимите си кафенета „Паризияна“ и „Империал“, които с учуда и различни реакции откриват себе си в последвалите изложби /Само в Бургас Тодор Карасимеонов представя дванадесет свои експозиции/. Естествен е интересът му към близки, колеги, приятели, интелектуалци. Свой периметър в изкуството му има бохемата на черноморския град. Сред множеството шаржове, които прави през тези години, е този на една от най-популярните личности в Бургас – фармацевтът Илия Зурков, на бившите кметове на града и видни ротарианци Дянко Пръвчев и Атанас Сиреков, на г-н Шугунов, на д-р Ганчев, на колегата си Генчо Митев /“Американецът“/ .Част от творчеството му намира място по страниците на местните вестници.

Педагогическата дейност на Тодор Карасимеонов ангажира сериозно вниманието му. Той въвежда в бургаската гимназия рисуването на пленер, с което спечелва интереса на децата към изкуството и отношението им към различни обекти в града. С рисунките им от улиците, пристанището, крайморската алея, Хаджипетровата мелница и редица други обекти той често прави изложби с публичен достъп. За този относително кратък период от десетилетие и половина  той оформя художествени амбиции у мнозина младежи, сред които и бъдещите значими фигури в българското изкуство като Мара Цончева, Рада Попгошева, Симеон Глогинков, Павел Вълков, Мирчо Колинкоев и др.

Тодор Карасимеонов умира на 24 март 1937г.

На 26 юни 1938г. в Бургас се открива изложба в памет на рано починалия художник. Представени са 120 негови творби. Парите от входа са събирани за паметник на художника.

Основната част от изкуството на Тодор Карасимеонов е разпръснато и единствено една изложба, обединяваща усилията на художествените галерии в Казанлък и Бургас, Държавния архив в Бургас и наследниците на художника би могла да припомни за таланта му и за приноса му в културния живот на двата града.

Литература:

Изложба в памет на Тодор Карасимеонов. в. Искра, 1938, 15 юли

Станчев С. Из миналото на Бургас. в. Бургаски фар, 1939, бр 5194

Калагеоргиев Н. Майсторът на шаржа.