Теню Пиндарев /1921 – 2010/

Той бе сред доайените на българската карикатура. С неговото име   две поколения свързваха спомена

си за вестник “Стършел”. В основата е на десетки изложби, представящи образната ни сатира в чужбина. За казанлъчани той бе сред популярните личности, които никога не забравиха своя роден град. Сред основателите е на Фондация “Чудомир” в Казанлък.

Теню Пиндарев е роден на 7 април 1921 година в Казанлък. Детството и юношеските му години преминават в родния град. Тук получава гимназиалното си образование и прави най-ранните си рисунки и карикатури. В гимназията учител по рисуване му е Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който пръв открива таланта му и го подкрепя в желанието да стане художник. Постъпва в Художествената академия, където записва специалност “живопис”. Личността, която ще окаже най-голямо влияние върху него, е проф. Илия Петров. Още като студент през 1945 г. публикува първите си карикатури и шаржове. Завършва Академията през 1946 г., установява се в София и веднага е назначен в наскоро основания хумористичен вестник “Стършел”. Това окончателно определя основното направление на бъдещото му творчество, а в голяма степен и живота му, защото в тази редакция ще бъде тридесет и пет години. Темите на сатиричните му реакции и послания са от почти всички области – общество, политика, икономика, култура, бит, спорт, народопсихология. Образната разказвателност в по-ранните му творби бързо отстъпва място на задълбочените обобщения и яснота на израза. С времето се утвърждава характерното му въображение, находчивост, оригиналност и способността да вижда нещата откъм неподозираната им страна.

Рисунката му, с убедителността на деформацията и лаконичността, налага личния му , ясно разпознаваем почерк. С уменията си да открива вица на темата, да използва езика на знака, символа, метафората, той определя своя ключ към света на карикатурата. Така още в края на 50-те години Пиндарев извежда личния си стил, нареждайки го сред младата вълна от известните личности в жанра, сред които са Тодор Динов, Борис Димовски, Карандаш, Асен Грозев и др. След 1946 година започват и редовните му участия в общите национални изложби на карикатурата и графиката. За своята половинвековна дейност като карикатурист създава стотици карикатури, които според неговата лична ценностна система и съзнание за обществена ангажираност са част от интелектуалния морал на своето време и естествено на някои от неговите драми. Универсалността на някои от темите му е приета в редица сходни хумористични издания в чужбина, които отпечатват негови карикатури. След 1981 г. е заместник главен редактор на списание “Карикатура”.

Другата страст на Теню Пиндарев е шаржът. В тези дружески сатирични портрети той изявява качеството си на творец, който много бързо и точно долавя приликата с модела и най-вече типичното, онова, което разкрива характера на човека, неговата професия, знака за уникалността му.

Една виртуална галерия от такива шаржове би събрала стотици изображения на видни личности и приятели, сред които Дора Габе, Елисавета Багряна, Алеко Константинов, Владимир Димитров Майстора, Стоян Венев, Луна Давидова, Дечко Узунов, Чудомир, Веселин Йосифов, Константин Кисимов, Георги Анастасов, Марин Големинов, Панчо Владигеров, Емануил Манолов, Йордан Радичков, Емилиян Станев, Валери Петров, Чудомир, Иван Мирчев, Вера Кирова и т.н. Сред тази поредица от творби заемат особено място две негови идеи. За първата повод е юбилейната изложба на Стоян Венев през 1964година. С незаличимия спомен от бохемската вечер, на която се събират десетки художници, артисти, поети, журналисти, години по-късно /между 1998 и 2001г./ Теню Пиндарев създава една огромна шаржова композиция от 204 фигури, побираща голяма част от присъстващите тогава. Втората дълго обмисляна идея е посветена на Чудомир и неговите герои. Реализира я в края на изминалия век като реверанс към обичния си учител и съгражданин.

Теню Пиндарев проявява многократно уменията си и на илюстратор. Една поредица от хумористични книжки и книги за деца бележи тази му дейност. Сред ранните му прояви тук са “Краят на едно детство” на Т.Харманджиев /1952г./ и тъй популярните за онова време “Разкази и фейлетони” на Илф и Петров /1961г./. След тях идват книги на Никола Ланков, Черемухин и др. С колегата си Георги Анастасов подготвят през 1971г. издаването на “Карикатурен алманах Стършел 1946-1970”/.

В началото на 60-те години Теню Пиндарев дава публичност на увлеченията си по графиката. Любимата му техника е литографията. С  нея той създава стотици графични произведения, най-често обединени в тематични серии.

Сред най-популярните са  “Кремиковци”/1962/, “Естакада-Шабла”/1964/, “Розовата долина”/1967/, “Септември 1923”/1963/, “Розоберачки”/1970/, “Созопол”, “Кукери” и др. В тези си творби той показва лаконичен израз на идеите си, умение за композиционното въздействие, усета си за декоративизъм и отлично владеене на техниката. Това по достойнство е оценено още през 1962г. с присъждането на Втора награда на СБХ за графика. Седем години по-късно получава и Втора награда за карикатура.

Най-непознатата страна от таланта на Теню Пиндарев бе живописта. По една ирония на съдбата, този вид изкуство, заради което учи в Академията, остава десетилетия наред непоказвано. Възприел го е като интимната дейност на своето творчество. Не е преставал да прави живопис, но обстоятелствата около изявите му като карикатурист са я оставяли за по-късно.

Едва на юбилейната си изложба в Казанлък през 2001г. той представя своя възглед за магията на живописта. На нея към всеобщата представа за хумориста, за иронизиращия човешките пороци творец, се прибави и лиричната чувствителност на художника, откриващ вътрешната красота в природата. Основната част на тези му пристрастия са пейзажът и въздушността на акварела.

Към творческите му занимания трябва да се прибави още едно   /непознато за мнозина/ – сатиричната малка пластика. А и както може да се предположи, сред тези камерни по формат скулптури героите са “Бай Ганю”, “Чудомир”, “Алеко”, “Кюстендилци” /плакет с образите на Владимир Димитров Майстора и Стоян Венев/ …

Сатиричното и графичното творчество на Теню Пиндарев е добре познато както у нас, така и в чужбина. Негови произведения са показвани в Италия, Франция, Германия, Русия, Гърция, Полша, Австрия, Чехия, Канада, Бразилия, Тунис и т.н.

Организирал е няколко самостоятелни изложби, сред които : 1985 г. – в Стара Загора, 2001 г. – Казанлък, 2006 – София.

Удостояван е с множество награди и звания. От 2004 година Теню Пиндарев е   “почетен гражданин” на Казанлък.

Без да се подценяват творческите му постижения в различни области на изобразителното изкуство, Теньо Пиндарев ще остане най-вече  сред личностите, определящи облика на българската карикатура през втората половина на двадесети век. Той е неотменна част от биографията на този жанр.

Теню Пиндарев умира на 16 март 2010г. в София.

Негови произведения притежават НХГ, художествените галерии в Казанлък, Стара Загора, Разград, Пловдив, Варна, Дом на хумора и сатирата в Габрово, частни колекции в България и чужбина.

Проф. д-р Марин Добрев