Пресъздаването на сюжети от средновековната история в българската графика може да се проследи още от втората половина на 19 век. През този ранен етап от формирането и развитието на художествената ни култура се открояват имената на Николай Павлович, Найден Брайкович (копривщенски гравьор), Атанас Клепарски и Хенрих Дембицки като едни от първите, които в гравюри и литографии представят емблематични моменти от нашата средновековна история. В техните исторически композиции се разкриват образите и силата на хан Аспарух и преминаването на река Дунав, царете Крум, Борис, Симеон, Иван Асен II и други. С това творчеството им допринася както за повдигане на историческото и националното ни самосъзнание, така и за изграждането и развитието на графичното ни изкуство. Тези ранни примери показват желанието на художниците да подчертаят значимата роля на средновековната българска история в изобразителното изкуство. В художествено отношение произведенията им са реалистични, илюстративни и романтични, но разкриват владеенето на фигуралната композиция и основните графични техники. Може да се каже през 60-те и 70-те години на 19 век печатната графика заема водеща роля при разгръщането на историческата тема в българското изкуство.
В широк диапазон средновековната история през 20 век продължава да вдъхновява художниците не само в областта на графиката. Става важна част от творчеството на едни от големите имена в българското изкуство, като Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Цанко Лавренов, Борис Денев, Илия Петров, Дечко Узунов, Евгени Поптошев, Паскал Паскалев, Емануил Ракаров, Борис Ангелушев и др.
През следващите десетилетия на века пресъздаването на сюжети от средновековната българска история се провокира от включването ѝ в тематични конкурси и общи художествени изложби. Важен тласък за творческите вдъхновения на авторите в края на 70-те и началото на 80-те години на 20 век са честванията, свързани с „1300 години България“. Така богатата палитра от теми, сюжети и идеи, почерпани от Българското средновековие, се разгръщат в изкуството на живописта, графиката и скулптурата. В художествено-пластично отношение акцентът пада не толкова върху буквалното пресъздаване на исторческата фактология, а по-скоро в търсенето на символни образи и творческа свобода.
В експозицията може да се откроят съвременните тенденции и промени влючващи новите пластически насоки, характерни за българската графика от 70-те и 80-те години на 20 век. Творческите интерпретации се движат от изграждане на монументална форма през реалистично-илюстративни търсения или абстракция към асоциативни и метафорични връзки, които обобщават множество идеи в една цялостна композиция, наситена със символика.
Художниците графици, показани в изложбата – Никола Хаджитанев, Стоян Стоянов, Христо Нейков, Пеньо Радев, Иван Бочев, Николай Тихолов, Недялко Абаджиев, Пеньо Пенев, Христо Тодоров и други, се обръщат не-веднъж в своето творчество към средновековната българска история. В литографии, офорти и гравюри са претворени подвизите на цар Ивайло, епизоди от драматичното царуване на Самуил. Вдъхновение за художниците стават идеите и духовната мощ на богомилството и Василий Врач, както и фантазните образи разкриващи величието на градовете-крепости Мадара, Търновград и живота в тях, средновековните манастири, ръкописната книга, стенописите и иконите.
Колекциите на Художествените галерии на Стара Загора и Казанлък съхраняват част от това богато съвременно графично творчество.
Д-р Катя Тинева-Гюрковска
Уредник на отдел „Графика“, ХГ Стара Загора