Руси Карабиберов /1908 – 1975 г./

Published On: 03.12.2023Categories: АВТОРИ

Първите му големи успехи са свързани с декоративната керамика, но се отдава на живописта. На всеки три години сменя градовете, а пристан намира в Стара Загора. Виждал е бъдещето си като художник, но най-големите му заслуги в изкуството са като галерист. Съдбата му налага множество изпитания и го формира като аристократ на духа. Живее, без да поглежда назад, и до края носи терзанията на собствената си неудовлетвореност.

Руси Карабиберов е роден на 1 февруари 1908 година в Нова Загора в семейството на търговеца Георги Карабиберов. Завършва Старозагорската мъжка гимназия. Тук се формира интересът му към рисунката, живописта и приложните изкуства. Създава ранните си творби. През 1930 година постъпва в Държавната художествена академия. Препитава се като фотограф. Следващите шест години преминават в ателиетата на професорите Никола Кожухаров, Васил Захариев и Дечко Узунов. Магнетизмът и талантът на проф.Стоян Райнов го привличат към керамиката, която той избира за своя основна специалност. След завършването на Академията през 1937 год. стажува като учител по рисуване в Софийската образцова мъжка гимназия и прави първите си участия в изложби. Започва активна творческа дейност.

За една година създава няколко десетки произведения в областта на декоративната керамика. Характерна за този период е идеята му за съчетаване на старите български традиции и незаглъхналите нотки на символизма. С тях и най-добрите си студентски произведения през следващата 1937 год. открива първата си самостоятелна изложба. За броени дни всичките експонати са изкупени. Успява да запази за себе си само три декоративни чинии. Той и не предполага, че запазва фрагмент от първата си и последна лична следа в керамиката. Съдбата е решила друго…

През 1939 год. Карабиберов е назначен за преподавател по изобразително изкуство в Новозагорската смесена гимназия. Следващата учебна година го отвежда в Малко Търново. И на двете места няма условия за творчество в областта на декоративната керамика. Есента и зимата на 1941 год. ще прекара в София. Прави опити да възобнови керамичните си занимания, но житейски причини го връщат отново в Нова Загора. Тук се сприятелява с Ангел Андрончев- художника, посветил се на акварела. Успокоение търси и намира в живописта. Раждат се първите акварелни и маслени творби, в които основните сюжети са свързани с пейзажа и натюрморта. В тези ранни произведения личат изкушенията му към импресионистичната игра на светлината и експресивността на въздействието. Голямата част от тях показва на съвместната с Ангел Андрончев изложба, която откриват в Нова Загора през 1942 год.

През 1945 год. е назначен като специалист в Търговско индустриалната камара в София, а през1946-та е изпратен за преподавател по изобразително изкуство в Института за прогимназиални учители в Бургас. Смяната на работни места и тяхната специфика видимо нарушава ритъма на творческия процес. Художественият живот в крайморския град провокира желанието за нови пластични търсения и участия в изложбите на бургаските художници. През 1949 год. заминава за Чирпан като учител в тамошната гимназия. Живописните му произведения са предимно в акварел. Възможността , в откъснатите часове, да рисува сред природата и да намира визията на чувствата си налага тази техника. Очевидно е обаче, че нейният избор е съпроводен от желанието за откриване ефирност на светлината и сенките. Както никога преди, а и след това, върбите са предпочитан сюжет.

През 1952 год. Карабиберов е отново в Новозагорската гимназия. Относителното спокойствие тук го връща към маслената техника. Създава серия от пейзажи от Новозагорската кория, село Баня, край Тунджа. Четката му става все по-артистична, а живописта по-богата на нюанси. Увлича се по дейността на театралната трупа към читалище “Д.Сивков”. Прави сценографията за редица от нейните постановки.Подготвя за институтите по изкуствата мнозина новозагорски младежи, сред които са утвърдените по-късно художници Никола Николов, Иван Кънев, Марин Подмолов, Димитър и Георги Андрееви, арх.Иван Иванов и т.н. Паралелно с това през 1953 год. Карабиберов слага началото на художествена колекция в Нова Загора. Тази му завидна събирателска дейност бързо получава популярност.

През 1959 год. той е поканен от Община Стара Загора да издири десетките пръснатите из училища, учреждения и предприятия творби, да ги включи в колекцията от художествения отдел на Историческия музей и ги обособи в Градска художествена галерия. През 1960 година Карабиберов е назначен за първи директор на Старозагорската художествена галерия. Оттук насетне

животът му ще бъде поделен между музейната работа и статива. През следващото десетилетие успява да обогати галерията със стотици произведения, сред които са платна на Митовците, Вл.Димитров Майстора, Стоян Венев, Никола Танев, Дечко Узунов, Давид Перец, Алиезер Алшех, Иван Пенков и т.н.Съзнавайки, че ролята за популяризиране на изкуството е другата основна мисия на една такава културна институция, той започва да кани редовно като лектори най-известните български изкуствоведи.

От 1961 год. Руси Карабиберов се включва и в живота на старозагорските художници, в чиито изложби ще участва до края на живота си. Шестдесетте години на века са най-активните му като творец. Създава множество платна с улиците, парковете, църквите и Аязмото на Стара Загора. Търси своя поглед върху атмосферата на този град през четирите сезона. Оттогава са и живописните му творби от Хисаря, Тетевен, Троян, Нова Загора,Созопол, Китен. Рисува често, макар че като директор на галерията той трябва да прави всичко сам /единственият друг служител е чистачката/. Винаги ще му тегне мисълта, че твърде късно е започнал да се занимава с живопис. Стремежът да запълне тази празнота го прави и особено самокритичен към изкуството си. Негови картини, освен в Стара Загора, са показвани в изложбените зали на София, Бургас, Сливен, Хасково, Пловдив, в Чехия, Русия и Австрия, но за самостоятелна живописна изложба до края на дните си ще е убеден, че още не е време. Пенсионират го по-рано, отколкото е очаквал. Продължава да твори. Това е всичкото, в което намира смисъл. Между 1969 и 1974 г. създава стотици рисунки с въглен и десетки платна.В живописта си търси и определено успява да намери нова, по-пространствена и експресивна изразителност. В пейзажите от последните две години на живота си той изчиства всичко второстепенно и съзира най-сетне своето място в изкуството. Дните му обаче са преброени. Умира на 23 май 1975 година.

Проф. д-р Марин Добрев