Петър Русков /1920 – 1999 г./

Публикувано: 30.11.2023Категория: АВТОРИ

Целият му живот и творчество са свързани със Стара Загора. Посвещава се на сценографията и живописта. Пътува често, вършейки и двете. Над половин век отдава на Старозагорската опера. Там, между въртящата сцена и чигите, изгражда пространства и атмосфера, сменящи векове, народности, послания и… магията на това тъй синтетично изкуство. Там започва и там завършва реалното му присъствие в този свят.

Петър Русков е роден на 31 март 1920 година в Стара Загора. Тук минават и ученическите му години. Противно на мнозинството художници, интересът му към изкуството не е изявен нито през детинството, нито през юношеството. За отношението му към сцената никой и не подозира. Негови учители по рисуване са известните Васил Тодоров и Димитър Караджов. И двамата са учудени, научавайки за решението му да кандидатства в Художествената академия и още по-изненадани, когато през 1939 година той е приет. По това време проф. Иван Пенков, след множество перипетии, е успял да изиска разкриване на новата за Академията специалност “сценография”. Първи и за цяла година единствен студент в нея ще бъде Петър Русков. Идват заниманията при тримата “големи” – майстора на акварела Никола Маринов, аристократа на четката Дечко Узунов и приказния Николай Райнов… През 1944 година завършва Академията и веднага е изпратен като военен художник в Сърбия.

През 1945 год. Петър Русков започва работа като първи професионален сценограф в Старозагорската опера, на която ще бъде главен художник до 1987 год. Пристигайки в родния град, той скоро става една от най-активните фигури при учредяване на старозагорската група на художниците. Започват първите му участия в колективните изложби, а по-късно за дълго ще бъде и председател на художествения съвет на гилдията.

За 54-те си години сценографска дейност в Старозагорската опера той е художник-проектант на над 70 оперни, оперетни и балетни постановки. Най-ранната му самостоятелна изява е свързана с “Ако бях цар”. Започват да се разкриват измеренията на дарбата му за това толкова комплексно изкуство.

Умението му да влиза в епохата, познанията в областта на историята на архитектурата, костюма, бита, усещането за образността на музиката и улавянето на различните светове, които композиторите ваят, бързо му завоюват свое място в националната ни сценографска школа. Един от първите му успехи е плод на работата му през 1959 год. върху постановката “Кърджалии”. През следващата година идва друго голямо изпитание. За първи път в България, на старозагорска сцена той оформя сценографията на “Стършел”. Следва поставянето на “Биляна”, “Храбрият войник Швейк” /1964г./, “Мамзел Нитуш” /1965г./, “Индже войвода”, “Юла” /1969г./ и т.н. Творческата му биография е свързана с почти всички, повече или по-малко популярни поставяни на българска сцена опери. Поне две поколения старозагорска публика помнят сценографиите му към “Аида”, “Травиата”, “Набуко”, “Тоска”, “Кармен”, “Силата на съдбата”, “Хованщина”, “Дон Карлос”, “Момчил”, “Трубадур”, “Гергана”,”Манон”, “Сватбата на Фигаро”, “Боянският майстор” и т.н. Измежду оперетните постановки най-скъпи му са успехите при художественото оформление на “Моята

прекрасна лейди”, “Царицата на чардаша”, “Прилепът”, “Хубавата Елена”, а сред балетните – “Бахчисарайски фонтан”, “Кърджалии”, “Нестинарка”, “Болеро” и др. Години наред сценографската му дейност е свързана пряко с таланта и енергичността на редица постановчици, но най-истинските творци на Старозагорската опера за него са диригентът Димитър Димитров и режисьорът Георги Петров.

Сценографската дейност на Петър Русков често излиза извън стените на Старозагорската опера. Като гостуващ художник- постановчик той се изявява в оперните театри на Русе, Бургас, Киев, Москва, Берлин, Варшава, Братислава. Участва в множество национални и международни сценографски форуми /фестивали и биеналета/ в Прага, Краков, Лодз, Варшава, Сао Паоло и др.

Паралелно с дейността му като сценограф, която поглъща почти всичкото му време, Петър Русков държи и на постоянните си изяви в изложбите на старозагорските художници. Пристрастията му към живописта, към маслената техника и особено към акварела, се изявяват най-вече в областта на пейзажа. Там го интересува чувствеността, атмосферата. Рисува пейзажи от морето, планината, старите градове, но преди всичко търси образа на усещането си за тях. Всяко пътуване, служебно или за почивка, е съпроводено от серия ескизи или готови творби, които са знакът за впечатлилото го някъде. Така се редуват пейзажи от Родопите, Велико Търново, Стара Загора с импресии от Рига, Краков, Санкт Петербург и Прага.

Извън тези две основни направления в изкуството Петър Русков има отношение и към пространственото оформление. Негово дело са естетическите решения за облика на експозициите в къща-музей “Гео Милев”, къща-музей “Градски бит” в Стара Загора и музейната сбирка в гр.Шипка.

През 1987 година го пенсионират. За него това е чисто формален акт. Продължава дейността му като сценограф, а за рисуването на картини понятието “пенсиониране” не съществува. Тъкмо обратно – през последното десетилетие на отминалия век Русков създава стотици акварели, част от които подготвя за самостоятелна изложба. Съдбата е решила друго.

Същинският живот на художниците започва и завършва в ателието. Този на Петър Русков започна и завърши в Старозагорската опера. В края на януари 1999г. приключи работата му по сценографията на “Тошко Африкански”. На 5-ти февруари, няколко дни преди нейната примиера, той почина.

За заслугите му към културния живот на града той е двукратен носител на наградата “Стара Загора, а през 1994 година е удостоен със званието “Почетен гражданин на Стара Загора”.

Проф. д-р Марин Добрев