Патрики Сандев /1882 – 1959/

Той е измежду забравените художници, без които обаче трудно бихме могли да си представим българското изкуство в неговото многообразие, приемственост и богатство. Сред майсторите е на онези непосредствени с въздействието си натюрморти, в които сякаш се отразява една епоха. Двата града, които осмислят голямата част от живота и творчеството му, са Казанлък и Дупница.

Патрики Сандев е роден  на 19 май 1882г. в Казанлък. Дядо му – даскал Петко Попов, е съратник по църковните въпроси с Драган Цанков и Петко Р. Славейков. Родителите му са имали четири момченца, които не достигат до тригодишна възраст. Затова при раждането му дават името на светеца, който църквата чества на този ден – Св. Патрикий. Като дете най-много се интересува от българската поезия и рисуването. На 14 годишна възраст вече е наясно със съдбата си на художник. В основата на този му избор стоят две популярни в Казанлък личности – фирмописецът Костадин Станчев и иконописецът и театралът Петьо Ганин. Откривайки заложбите на юношата, Костадин Станчев му поръчва изписване на фигури и битови сцени по сватбени скринове, сандъци и шкафове и ангелчета по кръстовете. От тогава започва да използва маслени бои и както пише в спомените си – “Най-забелжителното, което рисувах, когато бях при Костадин Станчев, бяха картини от селския живот.” Обича да рисува играещи моми и момци, гайдари и гъдулари, овчари, войници и т.н. С композиция от такива фигури той изписва цяла десетметрова ограда. При Петьо Ганин, помагайки му в продължение на една година,  учи иконопис. Покрай него оформя интерес към театъра и сценографията. Помага за завесите на театралното дружество. Придобивайки опит, приема поръчки за малки икони от църкви в града. От този период са няколкото икони, които рисува за църквата “Св.пр. Илия”. Тези занимания му дават самочувствие на художник и той през 1898г. склонява вуйчо си да покаже една от творбите му на старозагорския митрополит Методи Кусев. При срещата им в Стара Загора вижда една икона със Св.Св. Кирил и Методий, рисувана от Георги Данчов. Патрики предлага на владиката да изпише подобна композиция и остава в Стара Загора да изпълни обещанието си. Именно тук той се среща с бъдещия майстор на пейзажа Атанас Михов, който е вече студент. През есента на същата 1898г. постъпва в Държавното рисувално училище. Първата година живее в квартирата на новия си приятел Атанас Михов, а 20-те лева на месец, с които преживява , получава от сестра си Мария. Сред преподавателите му са най-респектиращите личности на българското изкуство по онова време – по живопис и рисуване Иван Мърквичка, Иван Ангелов и Петко Клисуров,по моделиране –  Жеко Спиридонов и Марин Василев, по история на изкуството- Антон Митов и водещият вечерен акт Никола Михайлов. По време на следването развива и театрална дейност, свързвайки се с редица младежки актьорски формации. През 1906 печели първа награда на студентския конкурс за картина на битова тема. Заради отбиване на военната служба прекъсва следването си. Дипломира се през 1910г. Междувременно през 1909г. е включен, заедно с Чудомир, в редакционния комитет на старозагорския хумористичен вестник “Цигарен дим”.

През 1912г. е назначен като помощник театрален художник в Народния театър. Помагат му някои младежки умения, придобити край Петьо Ганин в Казанлък. През следващите години е волнонаемен учител в Хасковската гимназия, а след това и в гимназията на Дупница, където се и установява. Живописните произведения на Патрики Сандев от този относително кратък период си поделят интереса му  към природата, образите на негови близки и приятели, и предметите от бита. Пейзажите му от Ниш, Витоша, полето под Рила, река Бистрица и т.н. носят белега на емоцията и усещането за простор. Създава цяла галерия от портрети на майка си, на баща си, на съпругата, на приятелски семейства от Дупница, София, с.Слатино и др. Рисува ги с маслени бои, акварел и пастел, чрез които търси различните възможности за изразяване на характерното у всеки един от тях. Живописта му е все още подвластна на академичните стереотипи, а и той държи на близостта си до майсторите на битовия жанр от предното поколение. В натюрмортите си след 1913г. Патрики Сандев определя бъдещата си концепция за този тип композиции. В известна степен тя е повлияна от натюрмортите на учителя му- проф. Петко Клисуров. Почти винаги основният елемент в тях е малката маса, а върху нея наредени плодове, зеленчуци, хляб, цветя, глинени съдове  и др. на неизменния тъмен фон. След 1920г. започва активната му творческа дейност и участия в изложби. Към любимите  си жанрове – портрета, пейзажа и натюрморта, по-късно ще прибави и битовата фигурална композиция. През тези първи години предпочита публичните му представяния като художник да са в колективни изложби с творци, които са му съграждани и приятели. В спомените си е запазил особено място за съвместните си изяви с Никола Кожухаров, Радомир Мандов, Кирил Кънчев, Георги Атанасов и Димитър Гюдженов в Хасково, Казанлък и Дупница. А иначе най-често показва картините си в Тръпковата галерия.

До края на 30-те години членува и участва в редица изложби на Дружеството на южнобългарските художници и Дружество на независимите художници , но ги напуска разочарован. През 1939г. става член  на  Дружеството „Съвременно изкуство”,а по-късно и на Съюза на художниците в България , в чиито изложби участва постоянно до средата на 50-те години.

Темите за фигуралните си композици Патрики Сандев намира в патриархалните традиции на хората от малкия град и селата – молитва за Бъдни вечер, седянка, Гергьовден на село, диплене на тютюн, селянки си гледат на карти, дърварчета, деца правят хвърчило, баба и внуче, завръщане от оран, косачи, тъжна песен и т.н. В тези картини е очевидно търсенето на интимността и топлина, с която авторът свързва своите наблюдения от живота, но визията му за тези сюжети не винаги се покрива с убедителността на въздействието. Съзнавайки това, той рядко представя на изложби подобни произведения. Галерията от портрети продължава със списъка на множеството приятели и близки. Сред тях авторът отделя като сполучливи тези на дядо Веле от с.Слатино, на Пашо Николов, Вяра Бадинска, д-р Паламаров, Гане Джаргов, баба Невена  от Дупница и др.

Колкото до пейзажите, това е възможността да изпитва истинско удоволствие от рисуването и споделяне на чувствата си. Десетките произведения, представящи възгледа му за този жанр, са от различни кътчета на страната : река Бистрица, полите на Рила, езерото в Борисовата градина в София, Крънската кория край Казанлък, рибарника на Дупница, долината на река Струма, морските заливи край Резово, вечер в Хасково, селски улички и т.н. В тези творби Патрики Сандев обича да пресъздава природата такава, каквато я виждат очите му, но и остава звученето на една особена, негова чувственост, в която често се прокрадва усещане за меланхолия. Не случайно в именуването на картините си той най-често не използва названието на мястото, а състоянието на природата:  есенна вечер, ранна пролет, пред буря, зимно утро, дъжд, мъгли в планината, пороят, лунна нощ.

Най-популярната част от творчеството на Патрики Сандев са неговите натюрморти. В тези малки като формат картини той успява да вдъхне и на най-прозаичните обекти естетическо въздействие. Изразителността и убедителността на композициите му е в умението да придаде на всеки предмет  усещането за специфичната му материалност, естественост на обкръжението, мекотата на светлината и общата битова атмосфера.В това отношение  Патрики Сандев се придържа към колоритната система на своите професори от края на 19 и началото на 20 век. Като такива тези произведения носят в голяма степен белега на една епоха. Непринуденото представяне на парче хляб, чиния със сушени чушки и солница; разрязан пъпеш и карамфили; кошница със зеленчуци, керамична купа с череши; тамбура и бъклица; хляб, яйце, чаша чай, нож и хляб; чиния с туршия ; кана с есенни цветя; разпръснати рози или диви макове; неизменната стъклена чаша и т.н. впечатляват с подкупващата им семплост и асоциации за бит. С такива сюжети основно Патрики Сандев участва в колективните изложби. Голямата част от негови произведения, които притежават художествените галерии в страната,  са именно такива. Не случайно и представата за мястото на  творчество му в българското изкуство се фокусира около неговите натюрморти.

Патрики Сандев е организирал 13 самостоятелни изложби:3 в София, 5 в Дупница и по една в Пловдив, Кюстендил, Сливен, Рила и Бобошево. Участвал е и в редица от изложбите на казанлъшката общност на художниците.

Множество са дейностите, на които Патрики Сандев се отдава в Дупница. Работата му като учител насочва редица младежи към изобразителното изкуство. Създава десетки икони за църквите в селата Бистрица, Мламолово, Сопово, Смочево, Кочериново, Сапарево, Яхиново, Смочево и манастира „Св.Стефан”. Рисува театрални завеси за читалищата в с. Рила, с. Сапарево, с. Бобошево и др.Участва като актьор в редица спектакли на театралната трупа в Станке Димитров и пише за нея 29 комедии, някои от които са поставени на читалищната сцена. Изнася лекции по естетика.

Патрики Сандев умира на 17 декември 1959г. в Дупница.

Проф. д-р Марин Добрев