Олга Брадистилова /1908 – 1981/

Животът и творчеството на Олга Брадистилова не са белязани от драматични събития. Петдесетте години, отдадени на живописта, са всъщност образно преклонение пред красотата, духовното равновесие и хармонията. Организира десет самостоятелни изложби, от които половината й носят високи отличия. Романтичната нотка, която осмисля творческия й процес, не я напуска до края на живота. Не е славена излишно. Тя самата предпочита спокойствието и стои встрани от светската суета. Нейни картини са пръснати из цяла Европа, но най-скъпите на душата си е оставила в Италия. Академик е на международната академия “Тиберина”, но на новите поколения художници нейното име не говори нищо. Картините й не красят салоните на обществени сгради. Те са достатъчно интимни, за да прибавят нещо към емоционалния свят на тия, които търсят съюза между физическата и духовната красота.
Родена е на 3 октомври 1908 година в Стара Загора. През 1923 год. постъпва в Държавната художествена академия.Първите години учи в общия , след това продължава в специалния курс по живопис в ателието на проф. Стефан Иванов. Завършва Академията през 1929 година и с първите си участия в изложби очертава кръга на творческите си пристрастия. Няколкото дамски портрета, голи тела, пейзажи и натюрморти, създадени през следващите две години, са израз както на възприетото от Стефан Иванов, така и на нейното лично усещане за магията на цвета и тишината на съзерцанието.
Измежду множеството творчески сдружения по онова време тя избира Дружеството на независимите художници.Приета за негов член през 1931 год., Брадистилова участва във всяка от следващите му колективни изложби. Живописните й творби от тези години са максимално лаконични. Портретите са изчистени от всичко излишно и вниманието изцяло е насочено към типичното състояние на изобразяваните личности. Пейзажите и натюрмортите с цветя подкупват със стаената си вътрешна красота. Колоритът е сдържан. Със събраните картини от трите години на ранното си творчество Олга Брадистилова открива през 1933 год. в София първата си самостоятелна изложба. Откликът е повече от поощрителен. Няколко акта,натюрморта, дамски портрета и този на майка й биват репродуцирани години след това. Най-характерно за този период от творчеството й остава романтичното женско изображение, което авторката нарича “Съзерцание”.
През 1934 год. Олга Брадистилова заминава за Италия.

Амбицията да разшири художествената си подготовка я отвежда в Рим, където две години специализира живопис в ателиетата на известните педагози – професорите К. Сивиеро и А.Боки. Работата в тях и времето, прекарано в галериите и музеите, бурният културен живот, множеството различни художествени явления и срещите й с техните представители оказват своето влияние. Започва да работи интензивно. Четката й става все по-артистична, а живописта по-звучна и експресивна. Открива за себе си предизвикателството на външно неизразителните художествени обекти. В мостовете на Рим и Падуа, тесните улички на Виченца и алеите на Адидже при Верона тя се стреми към улавянето на мига, играта на светлината, атмосферата на делника. Голямата част от тези платна и картони оставя в Италия. В края на 1936 год. се завръща в България. С няколко от донесените картини и новите, които създава от околностите на София, морето и планинските села тя организира по-късно в столицата втората си самостоятелна изложба. В нея включва актове и няколко портрета на млади жени /включително автопортрета си/, в които от началото на 30-те години е запазила само романтичното въздействие. Интензивната звучност на живописта й , както и свободната игра на четката, веднага са забелязани и оценени по достойнство. Три години по-късно Олга Брадистилова отново заминава за Италия. Освен Рим и познатите градове тя броди из стръмните улички на ония малки градчета, които тогава остават встрани от вниманието на чужденците. Редица от пейзажите, които създава там, ще бъдат откупени, а десетките ескизи ще запази за работа в софийското си ателие. Срещите й с някои от популярните тогава в Рим интелектуалци провокират създаването на една поредица от портрети, от които връща в България само този на италианския си приятел – поета Трилусса.
През 40-те години Олга Брадистилова насочва вниманието си предимно към голото женско тяло и портрета. Пропитите с нежност изображения на Дженка, Рада Стоянова, Надя Траянова, Иванка Акрабова /”Вечерна разходка”/ и голямата поредица от актове налагат името й като майстор на голите тела. И не случайно в представата на следващите поколения познавачи и почитатели на изкуството тя ще остане като такава.

През 50-те години участията й в националните изложби са свързани предимно с портрета. От този период са изображенията на диригента Ас.Найденов, на скулптора Андрей Николов, Мария Касабова, портрети на възрожденски революционери,една серия женски голи тела, както и натюрмортите с димитровчета, гладиоли и перуники. Живописта й донякъде е загубила младежката артистичност за сметка на по-тържественото въздействие. През 1964 год. е поканена за откриването на нейни изложби в Рим и Милано. Удостояват я със златен медал на Римската академия. Направените през този престой ескизи и завършени творби представя при завръщането си в страната. Четири години по-късно е поканена за самостоятелна изложба в Рим. Получава сребърен медал за участието си в организираната там през 1969 година международна изложба.През 1972 год. я удостояват с медал и званието Академик на международната академия “Тиберина” в Рим. За заслуги към художествения живот в Италия през 1974 год. получава почетното звание “Златен легион” на Международната организация на изкуствата в Рим, а след още две години – и златния медал за изкуство и поезия “Анибал Каро”. През същата 1976 година й е връчен златен медал “Заслуга към Панагюрище”. Тя е на 75 години, но не спира да твори. Отново се редят портрети, натюрморти, актове и пейзажи. С тях и с любимите картини от по-ранните периоди през 1977 год. организира юбилейната си изложба в София. Рисува до 1980 година. На 21 септември 1981 година умира в София.
Целият живот и творчество на Олга Брадистилова са посветени на живописта. След смъртта й нейният брат Виктор Брадистилов дарява на Панагюрище почти всички съхранени в ателието картини. През 1997 година Старозагорската художествена галерия организира голяма ретроспективна изложба с творби от всичките периоди на нейното творчество.

Проф. д-р Марин Добрев