Никола Кожухаров /1892 – 1971/

С творчеството на Никола Кожухаров българската история откри илюстратора на най-важните събития в оформянето и развитието на нашата нация. Заедно с Димитър Гюдженов те преминаха през 13-те века с убеждението, че оставят галерия от образи и композиции, чрез които българинът ще формира по-видима представа за своето далечно или по-близко минало.
Никола Кожухаров е роден на 11 януари 1892год. в Казанлък. Скоро след това семейството се премества в Стара Загора. Тук баща му е дългогодишен гимназиален директор и една от основните фигури при учредяване на археологическото дружество “Августа Траяна“. През 1910 год. Кожухаров завършва Старозагорската гимназия и през есента е приет в Художественото индустриално училище в София. Учи живопис в ателиетата на професорите Иван Мърквичка и Цено Тодоров. Една година по-късно, през м. август, реди свои творби в салона на старозагорската девическа гимназия заедно с Гюдженов и Васил Маринов. През 1914 год. печели конкурса за завеса на театрално дружество “Театър“ в Стара Загора (реализираната завеса изгоря през 1991г. при пожара в Операта) и с Димитър Гюдженов заминават за Франция, където специализират в Парижката академия за изящни изкуства при проф. Фернан Кормон. След завръщането си в България Кожухаров постъпва в дружество “Съвременно изкуство“. По време на Първата световна война изпълнява функциите на военен художник. Както и по-голямата част от мобилизираните си колеги, той възприема събитията откъм човешко-артистичната им страна. Създава множество платна, от които по-известни ще останат

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

“В окопа“, “Часовой“, “Край Одрин“. Талантът му е вече достатъчно известен и още през 1916 год. негови картини, заедно с творбите на още 24 български художника, са включени в Голямата Берлинска изложба. Макар и по-късно името на Кожухаров да е сред синонимите на историческата тема, то тази драма, на която е свидетел, не го въодушевява. През 1917 год. заедно с Димитър Гюдженов проектират и изпълняват декорите за театралните постановки “Борислав“ и “Към пропаст“ по Иван Вазов в Старозагорския театър. Скоро става ясно,че го привличат събитията с по-легендарна окраска, тези, които в историята на България възбуждат усещането за достойнството на българския дух, за героиката. Движението за родно изкуство задълбочава тези пристрастия. Отношението му към митовете, фолклора и мистичността на обредите от една страна и подкупващият въображението символизъм от друга го обсебват през цялото следващо десетилетие. В 1921 год. се появяват “ В царството на змея“, “Слънчо открадва хубава Гергана“, през 1922г. – “Мене ме, мамо, змей люби“,през 1923 – “Пристанала мома“, 1924г. – “Пеперуда, народен обичай“, следва “Лазарки“ и т.н. С картини от войната, тези от фолклора и един чудесен автопортрет той устройва през 1922 год. заедно с Гюдженов голямата си изложба в Стара Загора. През 1924 год. Кожухаров печели конкурса за сценографията на “Змейова сватба“ по Петко Тодоров, която Хрисан Цанков поставя на сцената на Народния театър . Сред кандидатите за това възлагане са художниците Иван Милев, Иван Пенков, Борис Денев, Сирак Скитник и т.н. През същата паметна за Кожухаров година той е назначен за преподавател, а от 1929 год е професор в Художествената академия. Разширявайки кръга на сюжетите, разширява и сферите на изява. През този период разкрива качествата си и на илюстратор. Особена популярност добива творческата му дейност в областта на детската книга. И до ден днешен се препечатват илюстрациите му към “Златка златното момиче“, “Майстор Манол“, “ Крали Марко“ и др. Не остава чужд и на пластиката. Негови скулптурни произведения има в Пловдив и Видин, а за Стара Загора прави надгробното релефното изображение на Митрополит Методий Кусев.
През 30-те години Кожухаров създава цяла галерия от композиции на битова тематика. От тогава са

“Дар дарува млада булка“, “Врачуване“, “Кукери“, а за картината “Майстори“ е удостоен със златен медал за изкуство на световното изложение в Париж през 1937г.. Следва преходът от фолклорно-митологичните сюжети към големите събития от българската история. В периода между 40-те и 60-те години създава голямата част от ония композиции, посветени на Средновековието и Възраждането, които му спечелват името на майстор на историческата тема. Посвещава им се със завидна последователност, изследователска убедителност и сериозна художествена подготовка. Обзет от амбицията да пресъздаде в картини най-драматичните и героични събития в развитието на българската нация, той рисува десетки платна. Тяхната патриотична приповдигнатост ги прави изключително популярни и почти веднага идва многократното им репродуциране в учебниците по история, картички, календари, албуми и т.н. Сред тях са “Аспарух преминава Дунава“, “Симеон Велики“, “Ивайло“, “Иван Асен II побеждава византийците при Клокотница“, “Залавянето на Васил Левски“, “Патриарх Евтимий“, “Боят за Самарското знаме“, “Славейков приветства ген. Гурко при Стара Загора” и др. В тази му активна и продуктивна творческа дейност не всички исторически композиции ще бъдат на високото художествено равнище от 30-те години, но като цяло периодът е показателен пример за творческо отдаване. Освен споменатата тематика в края на 30-те и началото на 40-те години Никола Кожухаров създава една интересна в художествено отношение серия от голи женски тела. През 40-те и 50-те години проявява и активен интерес към пейзажа и рисува с повишена цветност и артистична четка редица импресии от Бачково, Земен, Карлово, Троян, Кратово, Кавала, Охрид и т.н.

За изключителните му заслуги към българската култура през 1962 година е удостоен с орден “Кирил и Методий” I-ва степен. От 1962 до 1967 год. Никола Кожухаров завежда катедра “Рисуване“ към Великотърновския университет. През 1965 година представя голямата си изложба (съвместно с Невена Кожухарова) в София.
За периода 1928 – 1969 год стенописва 27 църкви в страната. През 1959 год. създава част от стенописите на катедралната църква “Св. Димитър“ в Стара Загора.
Творчеството на Кожухаров е показвано на множество международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Фиуме, Ню Йорк и т.н.
Умира на 1 юни 1971 год. в София.
Негови произведения се намират в Президентството на Република България, Министерския съвет, Министерството на образованието, Министерството на външните работи, Военно-историческия музей, НХГ, СГХГ, галериите в страната, както и в редица частни колекци в България и чужбина.

Проф. д-р Марин Добрев