Никола Аръшев /1895 – 1984/

Известен е преди всичко като майстор на пейзажа. Творбите му, изпълнени с усещането за живота на природата и присъствието на човека в нея, са неотменна част от богатата панорама на най-популярния жанр в българската живопис.

Никола Аръшев е роден на 20 декември 1895 година в Стара Загора. В тукашната гимназия художниците-учители Добри Христов, Никола Стоенчев, Васил Маринов и Васил Костакев формират интереса му към изкуството. Другото му увлечение е литературата.Пише разкази и сам ги илюстрира. През 1914 година Елин Пелин публикува един от тях в списанието си “Чавче”, а през следващите години други излизат в сп.”Светулка”.

През 1915 год. е назначен за учител в основното училище на с.Пряпорец, Старозагорско.Там е до пролетта на 1916 год. Мобилизират го към 12-ти пехотен балкански полк и с него участва в Първата световна война. Награден е с Кръст за храброст, но войната няма да влезе нито в картините, нито в разказите му. С връщането си от фронта е назначен като подсекретар в Старозагорския окръжен съд. Заниманията му в живописта бързо определят избора на бъдещето. Рисува пейзажи, натюрморти и портрети. С част от тях през 1921 год. прави първото си участие в изложба. Там, сред картините от колективната изложба на Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов и Васил Маринов, той намира кураж да покаже няколко свои платна.

През есента на същата година постъпва в Художествената академия. В общия курс учи рисуване при проф. Никола Маринов и проф. Васил Захариев, живопис – при проф. Цено Тодоров, Дарбата му скоро е оценена и още през 1922 год. получава първа награда по живопис за картината си “Копачки”. Увлича се и по карикатурата. Започват първите публикации в “Червен смях”. Извън академичните занимания Аръшев рисува много и скоро натрупва една внушителна колекция от свободни и много убедителни в художествено отношение творби. С петдесет от тях през 1924 год. организира в Стара Загора първата си самостоятелна изложба. С нея той бележи началото на първия си период, в който разкрива пристрастието си към пейзажа и битовия жанр от една страна и отношението към светлината и повишената цветност от друга. Оттогава са картините му “Селянин”, “Предачка”, “На връщане”, “Пейзаж от Стара Загора” и др. През 1927 год. завършва специалния курс на Художествената академия и веднага се включва в художествения живот на столицата. Още същата година името му влиза в печатните рубрики за изложби. За неговите платна пишат Сирак Скитник и Константин Щъркелов.

През 1929 год. Никола Аръшев е назначен за преподавател по изобразително изкуство в гимназията на Бяла Слатина. Двете години, които прекарва тук, са белязани от няколко десетки пейзажи и жанрови картини. Живописта му се е откъснала от академизма и търси равновесие между звучността на багрите и експресията. През 1931 год. го назначават за учител в Стара Загора. През следващите шест години той ще преподава последователно в девическата и мъжката гимназии. Редом с множеството пейзажи, които рисува из околностите на родния град, Аръшев проявява интерес и към портрета. Негови модели са преди всичко близките му. Участва в няколко колективни изложби, но явно му липсва предизвикателството на столичния художествен живот. През 1937 год. се установява в София. Оттук нататък ще учителствува в множество от столичните гимназии. Основното му занимание обаче си остава живописта. Обича да обикаля из околностите, полята, близките села. Там прави ескизите си с акварел и гваш, а връщайки се в ателието, ги превръща в “следи на зримия спомен”. В края на 30-те години се включва в изложбите на Дружеството на новите художници и в Дружество “Съвременно изкуство”. От 1940 год. започват участията му в проявите на Дружеството на южнобългарските художници. Важно за Аръшев е включването на негови платна и пътуването му с българската представителна изложба през 1942 год. в Берлин, Мюнхен, Дрезден и Нюрнберг. Участието му през следващата година в националния конкурс “Отец Паисий” е отбелязано с премия. Негови картини са включени в друга голяма изложба на българското изкуство в Гърция. През 1947 год. реди самостоятелната си експозиция в София. В нея намират място петдесетте му най-значими произведения – пейзажи, натюрморти и портрети. Приета е с успех от публиката и от критиката. От 1953 до пенсионирането му през 1960 год. е преподавател в Художествената гимназия. Творческата активност не го напуска. Често пътува до Стара Загора, за да рисува и не случайно голямата част от творчеството е посветена на родния град и неговите околности. Участва във всички изложби на С Б Х в страната и чужбина. Изпращат го като представител на гилдията до Прага и Братислава. През 1966 год. Съюзът на българските художници организира негова юбилейна ретроспективна изложба в София. В нея са представени най-характерните за различните периоди от творчеството му произведения. Следващите години Аръшев отдава изцяло на живописта. Публичните му изяви спадат значително. Умира през 1984 година в София.

Основната част от неговото художествено наследство сега се съхранява от фамилията му, от Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, от галериите на Стара Загора, Русе, Пловдив, Монтана, както и от частни колекции в страната и чужбина.

Проф. д-р Марин Добрев