Ненко Токмакчиев /1931 – 2014 г./

Published On: 04.12.2023Categories: АВТОРИ

Акварелите на Ненко Токмакчиев внесоха новиизмерения в представата ни за тази така позната, а подвластна на толкова малко художници техника в изкуството. Впрочем той я превърна в една вселена, в чийто безкрай търсеше видимите образи на своите творчески изкушения. Не рисуваше онова, което виждат очите, а усещането за него. Той даде на две поколения възможността да открием други неподозирани гледни точки за нещата, които мислим че познаваме, дарявайки ни със своя ключ към светлината, пространството, богатството и ритмиката на цвета.

В стотиците му акварелни листи със сюжети от Бургас, солниците, пристанището, нивите, морето, лодките, рибарските мрежи, лозята, дюните, тополите, прозорецът, коридата, Толедо, кавказките хребети, Несебър, и т.н. няма разказ за тях, а живописната хармония, която са възбудили. Те са състоянията на душата, за които
той, с четката, боите, водата и белият лист, иска да запази нейния знак, магията да намери видим образ на невидимите неща.

Те са като пролетния дъжд /любима тема на Ненко Токмакчиев/, като виталността на нощта или утрото, като покръстването, като четирите сезона и метафората за човека. В тях се срещат експресия и спокойствие, бурни страсти и мъдрост, багрена звучност и стаена хармония. Пет десетилетия в търсене на светлината, която дава зримост не толкова на материята, колкото на нейната вътрешна красота. Десетилетия, в които въоб\ражението копнее за абстракцията на музиката…като сребристата симфония, наречена „Черно море”. Там някъде витае неспокойният дух на Ненко Токмакчиев. А за нас остават неговите акварели, разкрита чувственост и уроците за виждане…

Проф. д-р Марин Добрев