Никола Кожухаров /1892,Казанлък – 1971, София/
М.б., платно, 148х200 см
Между 1910 и 1914г. Н.Кожухаров учи живопис при професорите И. Мърквичка и Ц. Тодоров в Художественото индустриално училище. През 1914-15г. специализира в Парижката академия при проф. Ф. Кормон. През 1914г. печели конкурс за завеса на Старозагорския театър. От 1915 е член на дружество “Съвременно изкуство”, от 1919г.на “Родно изкуство”.От 1924.е преподавател, а от 1929 до 1963г. е професор в Художествената академия. Между 1963 и 1967г. е професор във Великотърновския университет. Същинската част от изкуството му е посветена на народния епос и историческата тема. Изписва стенописите на 27 църкви в страната.
Димитър Гюдженов /1891,Стара Загора – 1979,София/
маслени бои,платно, 116х89см.
Син е на иконописеца Атанас Гюдженов. През 1910г. постъпва в Художественото индустриално училище. Между 1913 и 1914г. учи при проф.Кормон в Парижката академия. През 1915г. завършва следването си при проф. И.Мърквичка. По време на войните е художник на фронта. От 1920 до 1933г. е професор в Художествената академия. Член е на дружество „Съвременно изкуство”. Основната част от творчеството му е посветена на теми и личности от българската история. Автор е на църковни стенописи, сред които и в храма „Св.Димитър” в Стара Загора. Творбата му „Цар Симеон Велики” е сред най-популярните картини в България.
Иван Мърквичка /1856, с.Вадим, Чехия-1938, Прага, Чехия/
маслени бои, платно, 74х62 см.
Иван Мърквичка е завършил Пражката академия /1877/ и Мюнхенската академия. През 1881г. идва в България по покана на правителството на Източна Ромелия. Той е сред първите организатори на художествения живот в страната. Сред основателите е на Държавното рисувално училище, където е професор по живопис и директор от 1896 до 1920г. Сред учредителите е на Дружеството за поддържане на изкуството в България /1893/, и на сп „Изкуство” /1895/. Творчеството му е свързано с битовия жанр, портрета, нанюрморта. Портретът му на Христина Морфова е реверанс към знаменитата европейска оперна певица и заслугите й към Чехия.
Стоян Венев /1904,с.Скриняно,Кюстендилско – 1989,София/
маслени бои, платно, 66,5х56,5 см.
С жизерадостната си живопис и хумор Ст.Венев е срад най-популярните български художници. Възпитаник е на Художествената академия /1924-1931/, където учи живопис при проф. Б.Митов и проф. Д.Гюдженов. Още преди постъпването си в Академията публикува карикатури в столичния хумористичен печат. Сред основателите е на Дружеството на новите художници. Обичта му към обикновенните хора и самобитният му талант да разкрива техния свят, придава на творбите му странна, но удивителна понятност, магията на късия образен разказ.
Георги Данчов /1846,Чирпан – 1908, София/
темпера, дърво, 128х82 см.
Георги Данчов учи иконопис при Алекси Атанасов. Най-ранните си икони /сред които „Св. Иван Рилски с житийни сцени“/ създава едва 16 годишен. Сподвижник е на Васил Левски. Заради революционната си дейност и заверата по освобождаването на Дякона /1873/ е аристуван и заточен в Диарбекир, откъдето през 1976г. избягва в Русия. След Освобождението е активен участник в Съединението и народен представител. Автор е на стотице икони. Създава галерия от потрети на Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Стефан Стамболов и др. Изкуството, революционната и обществената му дейност го нареждат сред най-видните възрожденски личнсти.
Мара Георгиева /1905,Чирпан – 1988,София/
теракота, 28х19х45 см.
Първите ѝ стъпки в изкуството са свързани със скулптурното ателие на проф. М. Василев в Художествената академия, която завършва през 1930г. През 1931г. тя е сред основателите на Дружеството на новите художници. Творчеството ѝ е посветено на портрета, голото тяло и фигуралната композиция. Любим материал за камерната й пластика е теракота. Автор е на десетки паметници на историко-революционна тема, както и на видни личности, сред които тези на В.Д.Майстора /с.Шишковци/, Георги Данчов /Чирпан/, д-р Богоров /Карлово/
Марио Жеков /1898,Стара Загора – 1955,София/
маслени бои, картон, 49х57 см.
През 1924-1925 г. учи живопис в Парижкото рисувално училище. Пътуването му до Цариград през 1921г. тези до Ревиерата през 1924-25г. му откриват магията на морския пейзаж и формират посоката му на развитие като маринист. През 1926г. се завръща и създава ранните си панорами от българското Черноморие. Пейзажите, които рисува при пътуванията си до Средиземно море през 1930-31г , до Адриатика и Дубровник през 1937г., както и тези от Балчик, Несебър и Созопол го утвърждават още тогава като майстор на морския пейзаж.
Владимир Димитров Майстора /1882,с.Фролош, Кюстендилско- 1960,София/
м.б.,платно, 64х54 см.
Владимир Димитров Майстора учи живопис при проф. И.Мърквичка и завършва Държавното художествено индустриално училище през 1910г. Член на Дружество „Родно изкуство“. Живописното му творчество е посветено на народния бит, на обикновения българин и хармоничната му връзка с природата.. С ярко изявения си самобитен стил, със звучната си емоционална багреност и поетично въздействие той се утвърждава сред най-забележителните и обичани художници в съвременното българско изкуство.
Иван Милев /1897,Казанлък – 1927,София/
темпера, туш, бронз, картон, 25,5х34 см.
Същинското му творчество започва преди да постъпи в Художествената академия. Между 1920 и 1925г. учи декорация при проф. Стефан Баджов. По това време публикува свои рисунки и карикатури, прави илюстрации, оформление на книги и списания, изготвя сценографии за Народния театър. През 1926г. постъпва в Дружество „Родно изкуство“. Живописта му е испирирана от народния епос, фолклора и социалните теми. Иван Милев създава творчество, което по своята изразителност и авангардност го нарежда сред най-ярките явления в съвременното българско изкуство.
Атанас Михов /1879, Стара Загора – 1975, София/
маслени бои, платно, 78х120 см.
Между 1897 и 1904г. учи живопис при проф. И.Мърквичка и проф. Я.Вешин в Държавното рисувално училище. От 1906 до 1920г. е учител по рисуване в Скопие, Силистра, Разград, Русе. А.Михов е сред учредителите е на Съюза на южнославянските художници „Лада” /1906/ и Дружество „Родно изкуство“ /1919/, сред основателите на Дружество на севернобългарските художници /1920/. Живописното му творчество играе важна роля при утвърждаването на съвременния пейзаж и го нарежда сред значимите майстори на жанра.