Мина Иванов /1896 – 1978 г./

Published On: 27.11.2023Categories: АВТОРИ

Името му не е много известно. Творбите му обаче са познати на милиони българи. Вероятно мнозина ще се сетят за красивата композиция на Св. Георги, убиващ змея, която увенчава чешмата пред църквата “Св. София” в столицата, но малцина знаят нейния автор.

Така е с редица негови паметници на възрожденци или на падналите във войните български войни из различни краища на страната.

Мина Иванов е роден на 18 септември 1896г. в Стара Загора. Семейството му е принудено често да сменя градовете, а от 1908г. се установява в София. Там завършва гимназиалното си образование и буквално от училищната скамейка е изпратен в окопите на Първата световна война. Дълго ще свързва младежките си мечти с архитектурата. През 1919г. е приет за студент в Софийския университет, където започва да учи философия и педагогика. Интересът към ваянето обаче все по-често го отвежда до изложбените зали. След една година идеята да се отдаде на скулптурата го обсебва напълно. През есента на 1921г. постъпва в Художествената академия и се озовава в ателието на проф. Марин Василев. Оттук води началото на приятелството му с някои от бъдещите символи на изкуството от това време – Пенчо Георгиев, Иван Милев, Иван Пенков, Борис Елисеев, Стефан Пейчев и т.н. През 1926г. завършва Академията с отличие. Първата му публична изява е свързана с конкурсен проект за паметник на Шипченската епопея, който създава заедно с колегата си Стефан Пейчев. Третата награда, която получават, е не само първото голямо признание, но играе и важна роля за бъдещия му интерес към монументалната пластика.

През 1927г. Мина Иванов става член на дружество “Родно изкуство”, в което основни фигури са част от неговите приятели от студентските години. Участието му в Първата обща художествена изложба не остава незабелязано. Отвъд понятните влияния на майстори като Марин Василев, Жеко Спиридонов и Андрей Николов, критиката вижда появата на едно ново дарование. Ранните му творби носят духа на характерните за онова десетилетие символистични увлечения. Пластичната изразителност и лирика на създадените мраморни женски и детски глави е оценена по достойнство от колеги и критика. На втората обща изложба той показва и възможностите си в областта на портрета. В творбите, които посвещава на скулпторката Васка Емануилова и живописката Зоя Паприкова, разкрива завидни психологически качества. През следващите години се появяват портретите на Кънчо Христов, адвоката Димитър Дабовски, Димитър Кудоглу и т.н.

Подобно на множеството художници от това време, през 1929 год. Мина Иванов заминава на среща с творбите на големите майстори от галериите на Будапеща, Виена, Мюнхен и Париж. Особено важно за него е съприкосновението с произведенията на Роден, Бурдел, Майол, Мьоние….

Завръщането му в България съвпада с Третата обща изложба и желанието за споделяне на нови художествено-пластични идеи. Освободената артистичност се проявява в новото му пристрастие – голото тяло. Участието му през 1931г. в конкурса за преподавател по скулптура в Художествената академия, макар и да

не го печели, утвърждава името му сред най-изявените млади надежди в пластичното ни изкуство. Увереността, която му вдъхва Сирак Скитник, е от особено значение за следващите крачки. През 1934г. създава бронзовия лик на Нешо Бончев.

Идват пластичните му решения за паметници на загиналите във войните от Пазарджик, с.Оряхово /Асеновградско/, с. Две могили /Русенско/, Елхово, Военната академия в София и др. Свързвайки наложилия се тип войнишки паметници със своя възглед за символа на преклонение, Мина Иванов прави личен влог в този специфичен и тъй характерен за времето жанр. Интересът към монументалност, архитектурна среда и осмисляне на пространството, както и натрупаният опит, се проявяват най-ярко в скулптурната композиция “Св. Георги побеждава змея” за чешмата пред столичната църква “Св. София”. В този иначе толкова популярен през отминалите столетия иконографски сюжет той успява да вложи усещането си за динамика, героика и убедителност на въздействието. С поредицата портрети и бюст-паметници на Иван Вазов в Пловдив, на Димитър Петков в София, Теофана Попова в Стара Загора, Васил Петлешков в Брацигово и т.н. се маркират следващите етапи в присъствието му в българската художествена култура. Утвърждаването му в тази област обаче оставя почти незабележими други негови творчески занимания. Сред тях са камерните по своя характер пластики на деца, елени, сърни, интересите му към кованата мед. Познанията му върху обработката на металите, изследванията му върху старите занаяти и развитото му чувство за декоративизъм го правят търсен проектант за свещници, подноси, паравани и др. от мед, желязо и сребро.Част от тях се намират в редица музеи в страната и частни колекции в чужбина, а друга – в интериори на обществени сгради. Още по-малко позната страна от творчеството на художника са десетките тушови рисунки на пейзажи от Рила, Пирин, Стара планина и Черноморието. След края на 40-те години обществените изяви на Мина Иванов намалят чувствително.

Служебните задължения на Мина Иванов през тези десетилетия са поделени между Министерство на народното просвещение /където работи като скулптор/ и Етнографския музей /като уредник на отдел “Златарство”/. Той е автор и илюстратор на изследването “Златарските произведения от 16 – 19 век в музея на Бачковския манастир”, което издава през 1967г.

Оттеглянето на Мина Иванов от активния художествен живот и характерната за поколения българи липса на интерес към авторите дори на най-известните ни и обичани паметници скоро водят до забрава. Умира на 10 май 1978г. в София.

Приносът му към българското изкуство е удостоен през 1967 година с орден “Св.Св. Кирил и Методий” I-ва степен.

Марин Добрев