Мария Йосифова /1905 – 1996/

Тя е сред най-значимите майстори на модерното ни декоративно изкуство. Нейното творчество играе определяща роля за бързото развитие, успехи и световно признание на съвременния български гоблен.
Мара Йосифова е родена на 15 февруари 1905г. в Казанлък. Майка й Анастасия Йосифова е шивачка и като малка Мара се опиянява от цветовете на разкроените дрехи за сгодени млади хора. Завършва Педагогическото училище в родния град. Таланта й открива нейният учител по рисуване Станю Стаматов, който я насочва към Академията. А художникът, който определя пътя й като творец, е Иван Милев. Както тя самата споделя половин век по-късно, „ Много ми помогна Иван Милев, с когото бяхме добри приятели. Преди да се явя в Академията, той ми казваше – никаква живопис, ще запишеш приложно изкуство. Тогава за първи път видях изложба и то бе неговата, уредена в кино „Модерен театър”. За да си осигури пари за следването, по това време Мара Йосифова работи в копринената фабрика на Атанас Ацев в Княжево, София. Тук тя натрупва опит не само за производството на тъкани и десинации, но и се влюбва в тази дейност. Това определя окончателно изборът й на вида изкуство, на което ще се посвети. През 1931г. завършва Художествената академия където учи в приложния отдел при проф. Стефан Баджов. В края на това десетилетие заминава за Австрия и в продължение на три години специализира текстил при проф. Йозеф Вимер-Визгрил и гоблен при проф. Фердинанд Андри във Виенската академия за приложни изкуства.
От 1936г. участва във всички Общи художествени изложби на приложните изкуства. През това време /1938г./ тя участва и в изложбите на Дружеството на новите художници. В края на 30-те и през 40-те години Мара Йосифова се изявява и като живописец, с оформен интерес към френския фовизъм. Създадените в този период картини от областта на пейзажа, натюрморта и портрета /“Пейзаж от София“ 1939г, натюрмортите от 1943-1947г, „Портрет на проф. Цоневски“ 1938, „Дамски портрет“ „Портрет на М.П.“ 1947г. и др./ я представят като художник с деликатна и богата на нюанси живопис. За жалост тази, респектираща с качествата на завършен живописец, част от творчеството й е малко известна.
Същинските амбиции на Мара Йосифова са най-вече в областта на текстила. Натрупаният от младежките години опит и придобитите във Виенската академия познания и умения насочват творческата й енергия към необятния свят на проектиране на десени за платове. Интересите й към старите традиции на приложните изкуства /килимарство, шевици, керамика, иконопис, дърворезба и т.н./ и нейната лична оформена съвременна декоративна стилистика слагат началото на едно ново направление в българския текстил. Стотиците й проекти и ръчно десенирани декоративни платове оформят един нов свят, в който тя дава воля на своето въображение, живописна дарба, чувство за естетика, усет за ритмика и възглед за модерна форма. За тези й умения Атанас Нейков пише през 1965г.: „Ако останеш сам в приказната гора от накачени платове, рисувани от нея, ще откриеш света на поет. Ще бъдеш изненадан, че десенът на нейния плат стига не само до вкуса, до естетическото възприятие, а действа и емоционално със своя поетичен пълнеж, който го прави не само „хубав плат” с определена утилитарна функция, а произведение на изкуството…”. Впрочем десетки от нейните проекти са почти веднага реализирани в ДИП „Малчика” в Княжево, „Теодоси Марков” в Карлово, „Дунавска коприна” в Русе, „Васил Коларов”в Габрово. За тази си дейност през 1955г. получава златна значка на СБХ.
През втората половина на 50-те години се правят първите крачки на съвременния български стенен килим. Осезаем подтик за това дават изложбите на френския гоблен, които Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина представя в София /1962/. Това съвпада с ранните процеси в развитието на този вид приложно изкуство. С имената на Георги Атанасов, Борис Коцев, Кица Маркова, Мара Йосифова и Йордан Баров са свързани както динамичните процеси и направления в развитието на съвременния български гоблен, неговото утвърждаване и успехи, така и международното му признание. Тяхна е заслугата да намерят онази модерна форма на изразителност, която придаде универсалност на възприемането му из различни краища на Европа и света. Или както коментира този процес Виолета Василчина „Техните творби държат връзка с народностните традиции чрез сходния композиционен и цветови лаконизъм, чрез отношението към материала и техниката, но в никакъв случай не са „фолк“, нито следващо стъпало на традиционните функционални тъкани, макар първосигнално да изглеждат близо до тях.“ Следващите десетилетия от живота на Мара Йосифова са посветени на това. В комплексната изразителност чрез техниките на стенния килим тя намира истинското удовлетворение от играта на форми и багри, на познати и измислени от нея символи, знаци и метафори, съвременната връзка между човека и природата, между традиции и модерност. Така се появяват емблематичните за този период произведения „Движение“ /1964/, „Птица“ /1968/, „Белият конник“ /1968/, „Соната 113“ /1968-1974/, „Музика“/1970-1972/, „Пролетна песен“ /1972-1973/, „Приказка”, „Жена и птица“ /1973/, „Българско ноктюрно“ /1975/, „Зелената птица“ /1975/ и др.
Творческата енергия на Мара Йосифова е респектираща, успехите й – също. Това е и времето на нейното всеобщо признание. През 1961г. тя е удостоена със златен медал на Министерството на просветата и културата. През 1968г. получава първа награда на СБХ за участието си в Общата художествена изложба. През 1972г. е удостоена със званието „заслужил художник“, а три години по-късно – това на „народен художник“. За гоблена „Зелената птица“ през 1976г. получава наградата на родния си град „Иван Милев“.
В края на 70-те и през 80-те години вълнените композиции на Мара Йосифова носят все повече идеята за чиста хармония на багри, за музикална ритмика и поетични асоциации. Такива са „Утро” /1977/, „Празник” /1978/, „Тракийско слънце” /1978/, „Алафранга” /1980/, „Ноктюрно” /1980/, „Приказка” /1981/, „Празник” /1982/. През 1979г. гобленът й „Тракийско слънце” е отличен с наградата за приложни изкуства в ОХИ на приложните изкуства в Ямбол.
Освен чисто творческата си дейност Мара Йосифова поема и редица организационни задължения. Участва в ръководството на секция „Приложни изкуства” на СБХ. През различни мандати е била член на Управителния съвет на гилдията на българските художници и член на Художествения съвет на СБХ.
Мара Йосифова умира през 1996г. в София.
Нейни произведения са показвани на различни художествени форуми в Загреб, Белград, Атина, Москва, Пекин, Делхи, Букурещ, Варшава, Будапеща, Лозана, Прага, Виена и др.
Стенни килими от Мара Йосифова притежават Националната художествена галерия, художествените галерии в Ямбол и Казанлък, Българската национална телевизия, Националният дворец на културата, обществени организации в страната, както и български посолства в Бон, Виена и др.

Проф. д-р Марин Добрев