Мара Нонова Чорбаджийска /1895 – 1974/

Тя е от ония художници, които наричаме родени живописци. За мнозина обаче е само спътник на Чудомир. Животът й е посветен на изкуството и поделен между статива и гимназиалните стаи. Рисува само онова, което я вълнува и в това не е подвластна дори на именития си съпруг. Възгледът й за живописта е свързан със светлината, богатството на цвета и емоцията. В тях тя открива топлина и интимност.
Мара Нонова е потомък на един от най-известните тревненски възрожденски родове в иконописта – Витановия. Родена е на 22 февруари 1895г. в Марица. Баща й Иван Нонов е учител, а сред предците й е зограф поп Кочо Витанов. Формирането на отношението й към света на изкуството е повече от естествено. Детството преминава в Стара Загора, където учители по рисуване са известните по-късно художници Васил Маринов, Никола Стоенчев, Димитър Куцаров. Техните изложби през първите две десетилетия на 20-я век оформят окончателното й решение да стане художник. Постъпва в Художествената академия, където учи живопис при проф. Иван Мърквичка и проф. Стефан Иванов. На 4 декември 1919г. в. “Зора” съобщава за откриването на първата й самостоятелна изложба в Стара Загора. Завършва Академията през 1921г. и се омъжва за Димитър Чорбаджийски, вече известен като Чудомир. През 1922 г. е назначена като учител по рисуване в Казанлъшката прогимназия. Започват участията й в колективни изложби. Вниманието си насочва към пейзажа, натюрморта и портрета, трите жанра, на които ще остане вярна цял живот и с които свързва своя възглед за собствено място в изкуството. Палитрата й бързо се ориентира от относително тъмната академична живопис към светлината и по-активната цветност.

През 1928 година е включена с нейни творби в изложба на дамския портрет, организирана от „Дружество на художниците в България“. През 1929- 30г. заедно с Чудомир са командировани във Франция, за да проучат методите на обучение по рисуване в парижките училища. Наученото там тя ще пренесе в училищната си дейност веднага след завръщането в Казанлък. Основното обаче, което ще осмисли бъдещото й изкуство, открива в Лувъра и в множеството откриващи се изложби в Париж. Привличат я картините на френските художници от средата и втората половина на 19 век., най-вече тези на импресионистите. Тук създава серия акварели от улиците на града, пейзажи от бреговете на р.Марна и няколко портрета на момичета, в които вибрирането на светлината придава непринудена атмосфера на видяното. След завръщането им в България нейната живопис ще се влияе не толкова от реалността, колкото от емоционалната звучност и радостта от богатството на цвета. Няколкото пейзажа, които рисува в околностите на Казанлък, са израз на това ново отношение към улавяне състоянията на природата. В тях е мирисът на пролетта или слънцето на лятото, а конкретните обекти са повод за тази образна жизненост. Очевидната радост от този празник на душата е и в натюрмортите й с цветя и слънчогледи.

За да запази експресията на чувствата си, тя често прибягва до шпаклата и големите артистични мазки. С такива платна, няколко портрета /сред които автопортрет/ и акварелите от Париж Мара Нонова реди през януари 1933г. самостоятелна изложба в Казанлък. Три месеца по-късно я показва и на старозагорската публика. И отново пейзажи, натюрморти и портрети. Отношението към портрета определено минава през пристрастието към най-близките хора и малчуганите от махалата /”Д-р Паранжилова”, “Портрет на момиче”, “Момче” и т.н./.За „Смеещи се момичета”, с които тя участва в изложбата на жените художнички през 1939г. Светослав Камбуров ще отбележи в сп.“Завети“, че са „…дадени в израз, движение, замах и техника – непознати до сега у нас.” През 1936г. е назначена като преподавател по рисуване в Казанлъшката гимназия “Св.Св. Кирил и Методий”. Едно поколение казанлъчани ще си спомнят с умиление за нейните часове по изобразително изкуство, а ония, които са имали щастието да посетят тогава дома им с Чудомир, говорят за необичайната атмосфера на антрето и стаите, пълни с картини и книги…

През 1940 г. прекарва няколко седмици в Трявна, където са корените на нейния род. В няколкото великолепни пейзажа от там се проявява чувството й за вековното сливане на това градче с Балкана, за една особена пелена на времето. И отново цветя, фините нюанси на белия божур, любимите рози от май и юни, аристократичната форма на крема, двуметровите ялдъзи край оградата, десетките цветове на октомврийските хризантеми…През 1945г. Мара Нонова е пенсионирана. Цялото й време през следващото десетилетие и половина е за съзерцание и живопис. Към познатите сюжети се прибавя и интересът по пресъздаването на интериора в собствената й къща – антрето, ателието, кабинетът на Чудомир. В тези платна тя търси атмосферата на дома, който все по-осезателно се превръща в нейната “обетована земя”. В него, най-често върху кръглата маса, тя реди за рисуване сферичната стъклена ваза с цветя или пък никелирания поднос и фруктиерата с грозде, ябълки и круши.

Портретите й са свързани с все по-млади лица. Сред тях са Анка Андреева, децата от малката улица – Петко, Христо … С тридесет и осем от тези картини тя организира през 1956г. изложба в салона на дружество “Театър” в Стара Загора. През 60-те години творческата й активност видимо спада, а със заболяването на Чудомир тя все по-рядко посяга към четката. Организира голяма самостоятелна изложба в София. След смъртта на Чудомир в края на 1967г. ограничава контактите си с външния свят, приемайки понякога само най-близките си приятелки. Умира на 8 май 1974 година.
Приживе Мара Нонова Чорбаджийска е представила творчеството си в дванадесет самостоятелни изложби. Основната част от нейните произведения се съхраняват от Литературно-художествен музей “Чудомир”, Казанлък. Нейни произведения притежават Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, градските художествени галерии на Казанлък и Стара Загора, както и множество частни сбирки в страната и чужбина.

Проф. д-р Марин Добрев