Константин Трингов /1907 – 1981 г./

Публикувано: 29.11.2023Категория: АВТОРИ

Той е сред майсторите на пейзажа в българската живопис. Негови платна са включени в постоянните експозиции на всички художествени галерии в страната. В тях са отразени красотите на природата ни, интимността на старите възрожденски къщи и шумните булеварди на големите градове, паркове и църкви, пазари и индустриални комплекси, планини и полета, четирите сезона от всички краища на България.
Константин Трингов е роден на 7 май 1907г. в Казанлък. Първите си крачки в изобразителното изкуство прави под ръководството на Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Детската мечта за художник се среща с твърдото убеждение на бащата, търговец на вино, Минчо Трингов да наследи неговата дейност. Упоритостта на младежа е несломима. През 1927 година постъпва в Художествената академия. От тогава датира дружбата му и със старозагорските художници Димитър Караджов и Руси Карабиберов. Заради тежкото заболяване на баща му прекъсва следването си. Подновява го през 1932 година. Учи живопис в ателиетата на проф. Цено Тодоров и проф. Никола Ганушев. През 1934г. в Казанлък представя първата си самостоятелна изложба. Основната част от платната му в нея са пейзажи от родния град и покрайнините, с което той определя бъдещото си пристрастие към този жанр. Три години по-късно с втората си изложба го потвърждава. Оформил е и живописно – пластичната си изразителност. Артистичността на мазките, звучността на багрите и ролята на светлината са насочени към най-важното за него – улавяне на специфичната атмосфера, която носи всеки природен мотив, градска улица, площад, сгушено сред зеленината селце, пазар или планински пейзаж. Завършва Академията през 1937 г. Установява се в София. Още с първото си участие на Общата художествена изложба в София през 1938г. той впечатлява публиката и критиката със зрелостта и експресивното въздействие на картините си. Желанието му да разшири своята представа за изкуството на големите европейски майстори го отвежда през следващата година до Италия и Гърция. Седмиците, прекарани в галерии и музеи, оказват видимо влияние върху живописта му. Тя става още по-богата и жизнерадостна. През 1941г. в салона на Художествената академия открива първата си софийска самостоятелна изложба. Успехът е колкото неочакван, толкова и заслужен. Дори най-ортодоксалните критици, отчитайки в някои творби известна ескизност и суровост на цветовете, признават силата на емоционалната им изразителност и ярка творческа индивидуалност. Още в тези ранни години на творчеството си Трингов респектира с умението си да превръща и най прозаичните обекти в наситени с емоция картини. Малцина са пейзажистите като него, които са непрекъснато със статива си някъде – в села, градчета, планини, полета, без значение какъв е сезонът /стотици са само

зимните му пейзажи/. По-голямата част от живота му ще премине не в ателието, а сред природата. Творческата му енергия е завидна. Желанието му да усети и пресъздаде атмосферата на различни кътчета, възрожденски улици, съвременни градски площади, горски поточета, цъфналите пролетни дървета или зимните приказки на парковете, го води към всички краища на България. Впрочем има си едно местенце, любимо от детството, към което винаги при възможност се завръща и винаги намира нещо ново за картина – местността „Дерелика” – до Старата река край Казанлък. В една и съща година той ще рисува в Мелник, Райково, Казанлък, Балчик, Копривщица, Княжево…Почти всяка втора година открива изложба с нови платна. Само в София той представя свои експозиции през 1943, 1947, 1956, 1959, 1963,1966 1967, 1969, 1973 и т.н. Още в началото на 40-те години живописта на Трингов го нарежда сред най-талантливите български пейзажисти. Той е роден за живописец. Бързината и усетът му, с

които само за няколко часа оформя основната изразителност на картината, са удивителни. Там няма подробности, документална точност и фина четка, а живопис, богата на нюанси и едри мазки, живопис, от която струи усещането за въздух, светлина и вещественост. Такива са и натюрмортите му с цветя – искрящи като своеобразен празник на багрите.
За приноса му към съвременното българско изкуство през 1968г. е награден с орден “Кирил и Методий” I-ва степен и получава наградата “Родопа”. През 1969г. му е присъдена първа награда на конкурса “София” за живопис.
В началото на 1971г. Трингов е поканен да представи своя изложба в Galleria d’Arte Balduina в Рим. В тридесетте платна с пейзажи от Смолян, Копривщица, Мелник, Добруджа, Търново, София и др. той поднася своята артистична представа за духа на България, която във въведението на каталога Цезаре Салеси ще нарече и поетична. През пролетта на 1974г. Трингов отново гостува на Рим – в Галерия “San Luka”. От тези две визити в Италия той естествено се завръща и с няколко платна от Рим и Венеция, някои от които и сега са съставна част от представата за живописния талант на Константин Трингов.
05_Zima v KazanlakМного градове и села имат основание да го приемат като свой художник. На тях през половинвековното си творчество е посветил десетки свои картини – София, Широка лъка, Казанлък, Райково, Балчик, Мелник, Копривщица, Елисейна, Мадан и т.н. Вероятно още се помнят самостоятелните му изложби в Казанлък, Пловдив, Смолян, Русе, Кърджали, Габрово, Добрич и т.н. Сред тях има и две малко по-особени. Едната е изложбата му в Казанлък през 1960г, която е съставена само с платна от родния град. Другата е след две десетилетия. През 1977г. при срещата му с директора на Старозагорската галерия Иван Попчев се оформя идеята за една изложба, изцяло посветена на Стара Загора. След близо двегодишен труд и многократни посещения Трингов създава тридесет и две живописни платна със сюжети от града. През 1979г. те са показани в изложбена зала “Л.Баер”. Тази е последната изложба на Константин Трингов. Надявам се, че мнозина от тогавашните й зрители пазят спомена за панорамите на града, малките улички от старите махали, заснежената Станционна градина, главната улица с универсалния магазин, Аязмото, Форумът, градската градина и т.н./Двадесет години OLYMPUS DIGITAL CAMERAпо-късно съпругата на художника Катерина Трингова подари голямата част от тези картини на Старозагорската галерия/. Извън пристрастието си към пейзажа и натюрморта Трингов създава и поредица от портрети на близки и приятели. През 1938г. рисува композитора Петко Стайнов. Следват портретите на Владимир Димитров – Майстора, Стоян Венев, Ламар, Ани и т.н. Но най-скъп му остава портретът на неговата майка, който създава през далечната 1943г.
На 7 май 1981г. Константин Трингов умира в София. Като завещание чрез картините си той остави най-важното си послание – намирайте красотата на живота във всичко.
Освен в България негови платна са притежание на множество музеи, галерии и частни колекции в Германия, Италия, Полша, Русия, Унгария, Гърция, Канада, САЩ, Индонезия, Колумбия, Мексико и др.

Проф. д-р Марин Добрев