От 2 до 30 септември 2020 в голямата зала на Художествена галерия Стара Загора ще бъде представена изложбата ОГЛЕДАЛОТО – ЛИЦЕ В ЛИЦЕ . Експозицията, посветена на италианската и българската съвременна графика, е част от международен проект на Клуб на ЮНЕСКО – Виченца, който всяка година /от пет години/ среща творчеството на специално поканени италиански графици с техни колеги от други страни / Македония (2016); Естония (2017); Чили (2018); Португалия (2019), България (2020). Поради пандемичната обстановка първото представяне на тази своеобразна колекция ще бъде в Художествена галерия Стара Загора. Изложбата включва 92 произведения от 55 творци. Сред тях са графики на Валерия Бертезина, Марио Базел, Алфредо Бартемеоли, Маорицио Корадин,Давиде Скилео, Сузана Дочоли, Роберто Джанинети, Луиджи Голин, Кармине Маоло, Фабио Рефоско, Фобио Рефоско и др. /Италия/; Климент Антонов, Снежина Бисерова, Петър Чиновски, Александра Габровска, Димо Колибаров, Васил Колев, Деница Янева, Йохан Йотов, Десислава Христова, Онник Каранфилян, Христо Керин, Емануела Ковач, Росен Станоев, Вероника Анкова и др. /България/.
Основни фигури за проявата са: Франческа Бресан – президент на Клуб на ЮНЕСКО Виченца, Италия., Валерия Бертезина – създател на проекта и куратор за Италия: доц. Димо Колибаров и Владо Гьоревски куротори за България.
Символичното откриване /поради епидемиологичните изисквания/ на изложбата ще бъде на 2 септември 2020 от 17 часа в ограничен кръг публика.
„Огледалото – лице в лице“ идва, с не малко усилие в тази преломна година, със своето пето издание. 2020 година ще остане в спомените на всички заради пандемията, която пося скръб и покоси в болниците поколението на най-слабите – световното преходно наследство, което не съумяхме да предпазим. Компрометирайки стила ни на живот, затваряйки ни в домовете, пандемията се оказа и ценен повод да се замислим над погрешните виждания и крайностите на един агресивен и арогантен спрямо общото благо и съдбата на планетата капитализъм, над беззащитността, над величието, над отговорността за цялото състояние на човечеството. Нямаме избор, но няма гаранция, че ще извлечем най-доброто от бедствието. Разбира се, изкуството ще направи това, което се очаква от него, ще отразява, ще представя, ще преобразява по свой начин. Ще го осъзнаем по-добре, когато това объркано настояще се превърне в близко минало.
В своята първообразна сила, може би изкуството вече ни беше предупредило. И между някои от тези творби, повечето от които създадени през 2019 година за една изложба, която трябваше да се състои късната пролет на 2020 година, бихме могли да доловим, вече като преживели това, предчувствия, предупреждения, абстрактни или преносни изображения на едно нюансирано и полицентрично настояще. Ксилографиите на Давиде Скилео, които ни пренасят в нереалността на danze macabre /Танцът на смъртта/, на memento mori (Помни, че си смъртен, лат.), осъществявани по време на големите вълни от чума през 14 и 17 век, погледнати през цензурата на 2020 година, придобиват нечувана актуалност, напомнят ни, че историята не може да се забрави. Въпреки всичко, този артистичен проект се получи по възможно най-добрия начин и с осъществяването на три големи изложби: една в Италия (Калдоньо, Виченца) и две в България (Стара Загора и Бургас).
Родената през 2016 година идея, продължава упорито в намерението си да представи новите тенденции в графичното изкуство, да насърчи млади талантливи автори, да осигури на местните и чужди творци видимост и различни форми на популяризиране, да възбуди интереса към тази артистична наука сред други творци, културни деятели и сред гражданското общество. Както в миналите години са поставени едни срещу други творци от две държави, Италия и един друг огледален свят, регион чужд и близък, регион на фамилиарност и на екзотика, място на различието и на срещата, начало на опознаване на своето, не по-малко отколкото на различното. Диптикът Италия/България се добавя към онези Италия/Македония (2016); Италия/Естония (2017); Италия/Чили (2018); Италия/Португалия (2019). Изложбите са, освен всичко друго, и пример за плодовито и интензивно сътрудничество между кураторите които, в името на изкуството, на знанието, на споделянето и на общото усещане успяват да преодолеят границите на институциите, слепотата на политиката, блатата на бюрокрацията. Именно поради това ми е приятно да припомня предишните сътрудници: Владо Гьорески за Македония, Инга Хеамаги за Естония, Мануел Maрчант Рубилар за Чили, Нино Канелас за Португалия, както и да поздравя Владо Гьорески и Димо Колибаров за ентусиазма, за чувствителността, за усърдното проучване, благодарение на които успяха да ни представят разнообразна антология на великолепни български творци.
Дори и посетителят, който не е толкова вещ в тази област, ще успее да се възхити на професионалната техника и не ще остане безчувствен към техническото майсторство, към чистите контрасти, към динамичната сила на композициите, в които бие на очи подчертаното предпочитание към бялото и черното, към показаната от най-младите интересна приемственост на поколенията, към чистотата на експериментирането и хроматичното изследване, винаги вписани в една категорична строгост. Контрастът с полицентричните тенденции и упадъците, в болшинството „образни“, на нашите творци не би могъл да бъде по-красноречив. От диалога и от културата, следователно, дори и от противопоставяния като това, могат да разцъфтят идеята и усещането за Европа.
Във Вила Калдоньо, заедно с тази изложба, се провежда и изложбата на mail art, наречена Mail Art Print 2020. Около 300 творци от цял свят уважиха поканата. И това също е една форма на диалог, чрез посредничеството на съвременната графика, съчетано с намалените размери и с подвижността на пощенската картичка. Не много различно в употребата, на мода между поетите в миналото, да си пишат и да се изправят един срещу друг в кратката форма на сонета. Малки творби, оставящи следи, маркиращи една заплетена география на въображаемото, където да се изгубиш и отново да се намериш отразен в огледалото, при един минимален разкриващ знак.
Валерия Бертезина,
Куратор, създател на проекта
И тази година, така трудна за цялото човечество заради пандемията, се подновява универсалния език на изкуството, което обединява културите и ги среща в техните артистични проявления. Клубът на ЮНЕСКО от Виченца и през 2020 година популяризира международно съпоставяне на графичното изкуство.
В петото издание на „Огледалото – лице в лице“ едни срещу други са италиански и български творци. Огледалото е една врата, през която се преминава от реалния в измисления свят. Противопоставяне между окото и погледа, външността и вътрешността, колебанието между това да видиш (да отразиш) и да разбереш (да накараш да се отрази), огледалото разкрива онова, което е отвъд образното поле представено в картината, разширявайки пространството и предлагайки на зрителя възприемчиви раздвоения.
Повече от 50 (55) артисти бяха поканени във Вила Калдоньо (Италия) и в експозициите на Художествена галерия Стара Загора и Художествена галерия „Петко Задгорски” Бургас (България), за да подредят своите творби, подкрепяйки съпоставянето с печатното изкуство чрез различни теми, техники, интерпретативни перспективи.
Изложбата е подготвена от Валерия Бертезина, която е и създател на този проект (в момента куратор на Международното биенале на Хартията – Papermade di Schio Vicenza), докато българските изложби са подготвени от Владо Гьорески (куратор на Триеналето в Битоля) и Димо Колибаров (Заместник-директор на Националната художествена академия в Бургас, представител на българските художници). Клубът на ЮНЕСКО от Виченца и Художествената галерия в Стара Загора, с помощта на други Организации и Институции, като Qu. Bi Gallery di Vicenza и Отдел “Култура’’в град Калдоньо са организаторите, съответно за Италия и за България.
„Огледалото – лице в лице“ следва указанията на Конвенцията на ЮНЕСКО 2005 за опазване многообразието на културните изразни средства и Конвенцията на Съвета на Европа за Значението на културното наследство за обществото. Целта на „Огледалото – лице в лице“ е да създаде възможност за артистичен диалог и да популяризира културното различие като наследство на човечеството и предпоставка за мир и социална хармония.
Франческа Бресан, Президент на Клуб на ЮНЕСКО Виченца
Още с първите редове искам да изкажа своята и на моите колеги благодарност към Валерия Бертезина, за идеята и усилията да бъдем част от този мащабен проект, съвместяващ творчеството на италиански и български художници – графици.
Подборът на участниците от България се базира за периода на демократични промени в страната в началото на 90-те години на 20-ти век до днес. Заедно с моя уважаван колега Владо Горески, се ориентирахме към автори, чието творчество динамично се разви по време и след този период, и на млади творци, които днес са все още в началото на своите търсения в необятните пространства на графичното изкуство.
За мен бе от изключително значение, българската колекция да бъде сбор от изявени индивидуалности на хора, които са обединени от любовта към графиката.
В технологично отношение е обхванат целия спектър от графични техники. Класическите и иновативни методи съвместяват авторските търсения, както в традиционното, така и в експерименталното.
Фигуративност, знаци, асоциативност или абстрактност се превръщат в отражение на този времеви отрязък за българската графика, но без претенция за изчерпателност.
Лично аз се радвам, че толкова много и млади хора са запленени и запалени от магията на графиката и са избрали пътя на изкуството, изпълнен с неизвестности, но и който води до щастието да си откривател.
Доц. Димо Колибаров, куратор за България