На 31 май 2022 г. от 18.00 ч. в западната зала на Художествена галерия Стара Загора ще бъде открита изложбата ИЗБРАНИ ТВОРБИ ОТ ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „БОРИС ДЕНЕВ” – ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Представянето на тази изложба е част от програмата за размяна на гостуващи експозиции между галериите. Така формираната колекция е част от тематиката „Велико Търново през погледа на българските художници”. В нея са включени 40 живописни произведения на художници от четири поколения. Сред тях са творби на Недялко Каранешев  /1876-1964/, Борис Денев /1883-1969/, Иван Вълчанов /1889-1953/, Деню Чоканов  /1901-1982/, Иван Христов  /1900-1987/, Рафаел Михайлов /1901-1969/, Васил Стоилов /1904-1990/, Любен Гайдаров  /1906-2004/, Георги Павлов /1913-1995/, Веселин Парушев  /1920-1976/,  Александър Терзиев  /1934-2011/, Петър Дочев /1934-2005/, Никола Гелов /1935-1995/, Иван Попчев /1941-1994/, Иваничка Панева /1946/, Георги Костов /1945-2006/, Снежана Славова /1954/, Пламен Легкоступ /1959/, Борис Желев /1961/ и др.

Всички представени произведения са притежание на Художествена галерия „Борис Денев” – Велико Търново. Изложбата ще бъде на вниманието на старозагорската публика и на гостите на града до 24 юни 2022 г.

Художествена галерия „Борис Денев“

Художествена галерия „Борис Денев” в гр. Велико Търново е част от цялостен ансамбъл, включващ монумента „Асеневци“ и алеята на творците. Галерията има дълга история, която започва със събирането на колекция от произведения на изкуството и продължава с търсенето и намирането на сграда, където те да бъдат излагани и съхранявани.

С появата на Стамболовия мост в края на XIX в. обществеността обмисля възможности за социализирането на местността „Боруна”. Търновската окръжна постоянна комисия разглежда идеята на художника Димитър Багрилов за откриване на занаятчийско училище и избира това място като най-подходящо. Строежът на сградата, проектирана от арх. Христо Тотев, започва през 1925 г. Проектът е прекратен в начален етап поради липса на средства. В началото на 30-те г. сградата е довършена и превърната в седалище на Севернобългарския ветеринарен институт. В последствие там се установява и местното полицейско управление. През 1985 г. се провеждат мащабни национални чествания по случай 800-годишнина от въстанието на Асеневци във Велико Търново. По този повод е открита за посещения художествената галерия, разположена в адаптираната от арх. Никола Николов сграда в парк „Боруна“.

                                                                         Експозиция
В началото на ХХ век с популяризирането на идеята за постоянна художествена експозиция се ангажират интелектуалци от различни области. Те  споделят разсъжденията си на единствената за времето си медия, а именно –местните вестници. „За да може един човек като бъдещ зрител да общува с художника и неговите произведения, е необходимо да се създаде връзка между трите основни елемента – изкуство, публика и народ“, пише Радослав Радославов във в-к „Борба“ през 1924 г. Една постоянна художествена експозиция може да промени това. „За да може този народ да стане публика и да се свърже с изкуството, да се запознае с творчеството на художниците и ролята им в обществото е необходимо да се положат основи, върху които с течение на времето да се изгражда традиция.“. Тъй като времето за полагане на основи е настъпило, настоятелството на читалище „Надежда“ се заема с реализацията на идеята.

Събирането на художествена колекция започва през 30-те г. на ХХв. като част от дейността на читалище „Надежда“. На 20.02.1938 г. в един от салоните на читалището се открива изложба, в която участват 14 автори от Велико Търново. Художникът Стоян Василев е избран за уредник на залата с картини и по този начин е поставено началото на Постоянна художествена експозиция в града. Спорен остава нейният характер на постоянна, тъй като залите на читалището се използват и за други дейности. През годините колекцията нараства и разширява тематичния си обхват.

През 1953 г. фондът преминава от читалище „Надежда“ към Държавния исторически музей, сега РИМ Велико Търново. Църквата  „Св. Спас“ е специално пригодена за експозиционно пространство и художествената колекция за първи път получава самостоятелна сграда, в която е официално открита през 1957 г.

През 1976 г. Градският общински народен съвет съставя план, според който трябва да се построи нова сграда за художествения музей и тя да бъде готова за честванията на 1300-годишнината от основаването на българската държава.

Художественият музей получава постоянно изложбено пространство през 1985 г., когато се състоят мащабните национални чествания по случай 800 години от въстанието на Асен и Петър. Първата изложба на художествената галерия на Боруна отваря врати за посетители  на 16 ноември 1985 г.

През 2003 г. по случай 120-годишнината от рождението на най-известния търновски художник галерията получава името „Борис Денев” – в унисон с традицията местните галерии да носят имената на своите регионални светила в изкуството.

Постоянната експозиция включва над 250 произведения, разположени на два етажа с камерни зали, през които се преминава от една в друга.

На първия етаж се разполага гостуващата колекция икони – собственост на Регионален исторически музей Велико Търново. В следващата част на експозицията е представена една от най-ярките епохи в българската култура – Възраждането – време на икономически, социален и културен подем чрез портрети от Николай Павлович, художникът революционер и съратник на Васил Левски – Георги Данчов, Иван Димитров.

Особено важна е тематичната екпозиция на историческа тема „Велико Търново през погледа на художника“, която представя основни моменти от Второто българско царство.

На втория етаж са подредени произведения на най-известните съвременни български автори, както и на художници, пряко свързани с Велико Търново като Благой Иванов, Панайот Димитров, Иваничка Панева и редица други.

Във фондохранилището се съхраняват около 5500 експоната, обособени в раздели живопис, графика и скулптура. Сред тях се откроява една от най-богатите в страната колекциии от произведения на историческа тема.

„Аз намирам сюжети навред. И в най-скромната природа мога година да работя. Даже изнамирам, че колкото природата е по-скромна, толкова пейзажите стават по-поетични. Когато видя сюжета аз веднага предчувствам дали ще излезе или не картина. Ако сюжета ме трогне и намеря някаква радост в него, аз виждам предварително нарисуваната картина.“

Борис Денев