Изложба „Домът, който носим в себе си. 10.05.1984“

Домът, който носим в себе си. 10.05.1984

3 – 17 декември

Откриване: 3 декември 2024 г.
Място: Изложбена зала „Лубор Байер“

адрес: Стара Загора, ул. „Лубор Байер“ 1

Посвещава се на 40-годишнината от откриването

на Дома на художника в Стара Загора и

125-годишнината от рождението на Дечко Узунов

 

Изложбата се фокусира около важна дата в историята на групата на художниците в Стара Загора. На тази дата се открива Домът на художника в града с три изложби – акварел на Дечко Узунов, малка пластика на Валентин Старчев и колективна експозиция на СБХ – група Стара Загора. Изявата на Дечко Узунов и празнината от липсващия Дом на художника днес сякаш ни подканват към общия им разказ.

През 1976 г. е открит дом „Литературна Стара Загора“, който служи за творческо-битова база на писателите в града. Вдъхновени от своите колеги, през 1978 г. художниците в града получават Бухчевата къща и се заемат с организацията по възстановяването й. Активно участие взима цялата група на художниците – „Едни проектираха и изпълняваха елементи от фасадата и интериора, други търсиха и реставрираха стари мебели от началото на века, трети отливаха дръжки за врати и прозорци, правиха витрини и стъкла, абажури и аплици“. Домът на художника е открит официално на 10 май 1984 г. от председателя на СБХ Светлин Русев, направени са и първите дарения за фонда – пластика от Валентин Старчев, акварел от Дечко Узунов и картина на Янаки Кавръков, творчески секретар на СБХ – група Хасково. Домът на художника просъществува по-малко от десетилетие, но е незаличимо явление в паметта на старозагорските художници. Това е домът, към който винаги ще се връщат, защото е част от тях и винаги ще носят със себе си.

По време на дискусия по повод това с чия изложба да се открие бъдещият музей се предлага да се поканят „известни земляци на високо равнище“. Това връщане на „земляка“ в родния му край, близко до Дома е в директна връзка с мислите на Дечко Узунов от същия период и акварелната изложба от Дома на художника – „Аз в последните си работи, които могат и на пръв поглед да изглеждат като живописни абстракции и в които вкарвам понякога на едно място няколко свята, без да си противоречат, се връщам към детските си сънища“. Завръщането към детството безусловно е и завръщане към дома: „все същото дете от Казанлък, което слиза по дървените стълби с огледало в ръце. Краката му са на земята, а очите в огледалото, през което гледа в облаците“. „Неизличимите спомени“ са априорният образ на детството и дома, който винаги е носил със себе си: „Като дете вземах малкото огледалце, поставях го хоризонтално под очите си и тръгвах по небето, по облаците, качвах се по стъпалата, но чувствах твърдостта на земята и непостижимата мекота на небето! Това усещане не ме изостави и сега, когато съм вече на 80 години!“

Изложбата е организирана от Художествена галерия – Стара Загора, Художествена галерия – Казанлък и представителство на СБХ – гр. Стара Загора. Представените произведения и фотографии са от колекцията на Художествена галерия – Стара Загора, постъпили от самостоятелната изложба на Дечко Узунов в Дома на художника през 1984 г. Във видеоинтервюта са представени спомените за Дечко Узунов на проф. Аксиния Джурова, проф. Валентин Старчев, проф. Григорий Григоров, Елза Гоева, Иван Б. Иванов, Марин Добрев, Мария Стефанова любезно предоставени от СГХГ в лицето на директора на институцията г-жа Аделина Филева. В хода на изследването по темата на експозицията е използван архивът на Дома на художника, който се съхранява в Държавен архив – Стара Загора.

 

ЕКИП, РАБОТИЛ ПО ПРОЕКТА

 

д-р Милен Алагенски – куратор

Георги Шаров – дизайнер

Лора Султанова – коректор

Джоана Брадшоу – преводач