Димитър Гюдженов /1891 – 1979 г./

Публикувано: 04.12.2023Категория: АВТОРИ

Едно цяло столетие неговите картини оформят визуалната представа на поколения българи за историята и бита на нашия народ. От “Кубрат и синовете му“ през „Бежанци”, „Овчарска идилия” и “Цар Симеон Велики“ до “ Ботевата чета слиза на българския бряг“ Димитър Гюдженов пресъздаде в стотици произведения най-забележителните събития в развитието на нацията ни и успя да разкрие същностните страни от духа на българина. Още през 1925 год. Сирак Скитник ще каже за картините му: “Те са възвръщане към нашата историческа живопис. Педагогът, учителят ще видят в тях ценен помощник в работата си, а аз бих искал да видя събудения художествен интерес към миналото ни.“

Димитър Гюдженов е роден на 26 януари 1891 год. в Стара Загора. Син е на известния иконописец и първи старозагорски сценограф Атанас Гюдженов. Интересът му към живописта се формира в бащиното ателие и в зографисваните църкви. За да си осигури средства за бъдещото следване, той учителства в старозагорските села през 1908-9 год. През 1910 год. заедно с Никола Кожухаров организират първата си изложба в Стара Загора и наесен постъпват заедно в Държавното художествено-индустриално училище в София. Учи живопис при проф. Стефан Иванов и Мърквичка. Воден от желанието си да види картините на големите европейски майстори и да разшири професионалната си подготовка, той прекъсва следването си и през 1913 год. заминава за Париж. Два семестъра учи в Националното училище за изящни изкуства в ателието на известния майстор на историческата тема проф. Фернан Кормон. През следващата година се завръща в страната, за да завърши художественото си образование при вече утвърдения майстор на портрета Цено Тодоров. През 1914год. помага на Никола Кожухаров при изписване завесата на Старозагорския театър.

С избухването на войните Гюдженов споделя участта на своите колеги. Зачислен е като военен художник при щаба на 8-ма Тунджанска дивизия, а по-късно и към щаба на армията. Една малка картина от 1912г., която той нарича “На пост“, бележи първите му крачки към военно-историческите сюжети. Тогава и не подозира, че това ще определи темата на основното му творческо развитие. Там, на фронта, създава първите си батални композиции “Обоз на път“/1916/, “Дъжд на фронта “ /1916/, “През Морава“/1917/ и т.н.С част от тях се представя в колективна изложба с Никола Кожухаров и Васил Маринов в Стара Загора през 1917 год. След войните Гюдженов навлиза в историческия жанр вече като утвърден художник. Впрочем активното му участие в художествения живот започва през 1911год, когато е сред основателите на Дружеството на южнобългарските художници.  А платната, рисувани по време на Балканската и Първата световна войни, му печелят популярност още преди завръщането от фронта. Сред тях са и няколко великолепни пейзажа като тези от зимна София и градината в Стара Загора, но тогава, покрай военната еуфория, те остават почти незабелязани.

Талантът му е толкова всестранен и очевиден, че през 1920 год. е поканен за преподавател /по-късно и професор/ в Художествената академия. През 1922год. съпричастността му към движението “Родно изкуство“ е отбелязана с една от най-прочувствените му картини “Бежанци“ / известна още като “Помен“/. В края на 1925 год. Гюдженов завършва картината “Кубрат и синовете му “, с което окончателно утвърждава ориентацията си към историческия жанр. Следват  “Български хан прави жертвоприношение“, “Асен и Петър провъзгласяват независимостта на България“, “Изгарянето на българския богомил Василий“ и т.н. Натрупаният опит през тези тъй динамични за него години с десетките батални многофигурни композиции се оказва безценен. Със смайваща бързина и артистичност създава платно след платно, големи и сложни композиции. Търсейки историческата достоверност и жизнената атмосфера на всяко събитие и епоха, той извършва сериозни изследвания върху средновековната история, архитектурата, църковните канони, костюма, писмените паметници, изкуството , приложните занаяти, обредите, ритуалите и т.н. Това, както талантът и въображението на творец от величина, придават на картините му онази достоверност, която неслучайно така силно възбужда интереса на публиката. Творбите му бързо влизат в страниците на учебници, календари, списания, научни пособия и т.н. Изключителна популярност още тогава получават картините “Цар Симеон“, “Княз Борис като монах“,“ Княз Борис приема учениците на Кирил и Методий“, “Хан Крум побеждава византийците“ и десетки други. От 1920 до 1927 год. показва картините си в изложбите на дружество “Съвременно изкуство“, а от 1928год. е член на Дружеството на художниците в България., на което е председател от 1931 до 1941 година.

В края на 40-те години вниманието му е насочено предимно към българското национално освободително движение. Тогава Гюдженов рисува “Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй“ и “Посрещането на ген. Гурко в София“. През втората половина на 50-те и 60-те години е художник към Светия Синод. По това време прави стенописите на редица църкви в Стара Загора, Варна, Бургас, Пловдив, Чирпан, Велико Търново и др. Негови са и част от фреските в южното крило на катедралния храм “Св. Димитър“ в Стара Загора. Последните четири десетилетия от живота му са свързани и с пристрастие към натюрморта. Рисува много цветя и малки пейзажи. Не ги показва на изложби. Те са интимната част от творчеството, онази чувствена страна от света на художника, която и до ден днешен остава в сянката на големите, изпълнени с драматизъм платна. Към тях принадлежат и немалкото жанрови композиции, свързани с всекидневието на село, с труда, обредите, празниците и пасторалността. В неговите жътвари, косачи, овчарки и копачки е търсена естествената хармония между природата и човека. За съжаление тази важна част от творчеството му остава  непопулярна.

Димитър Гюдженов е една от забележителните фигури в българската живопис. Стотиците му произведения представляват вълнуваща образна панорама на 13 вековна България. В нея победи и царе, епохи на строителство и духовен разцвет, робство и въстания, митове, обряди и бит, величие и страдание се редуват като фрагменти от голямата мозайка на народната памет. Неговото колосално и вълнуващо творчество му донася не само изключителна популярност, но и оформя цяло направление в развитието на жанра.

Димитър Гюдженов умира на 25 август 1979 година в София.

Награждаван е с множество български и чуждестранни отличия. Носител е на орден “Св.Св.Кирил и Методий” I-ва степен /1963 и 1972г/. Негови произведения притежават държавни институции, Националната галерия, СГХГ, Военно-историческият музей, редица от градските художествените галерии в страната, както и частни колекции.

 

Проф. д-р Марин Добрев