Георги Стефанов /1923 – 1985 г./

Published On: 04.12.2023Categories: АВТОРИ

Живописните му пристрастия бяха към пейзажа, портрета и натюрморта. Не се изкушаваше от самоцелни ефекти и евтино въздействие. Знаеше, че множеството му служебни и обществени дейности са за сметка на изкуството и правеше всичко, за да ги компенсира. Рисуваше много повече, отколкото колегите му предполагаха, но това стана ясно едва десетилетие след смъртта му.

Роден е на 17 март 1923 година в село Речица, Сливенско. През 1938 год. заминава за Сливен, където завършва гимназиалното си образование. Тук се формира интересът му към изобразителното изкуство и тук прави първите си крачки в живописта. Следват години на учителстване и армията. През 1947 год. е приет в Държавната художествена академия. Заниманията му по живопис минават в ателиетата на професорите Ненко Балкански и Никола Ганушев. След завършване на Академията Георги Стефанов се установява в Стара Загора. Оттогава датират първите му участия в колективните изложби на старозагорските художници. В тях той представя някои свои картини от Академията и пейзажи от Сливен. Те носят познатия дух на студентските години, в които съжителстват притегателната сила на натурата, желанието за артистичност и усещането за пространство.
През 1953 год. Георги Стефанов е назначен за учител по изобразително изкуство в Първо средно училище в Стара Загора. Няколко години по-късно е поканен за преподавател в Педагогическото училище. Оттук нататък животът му ще бъде поделен между преподавателската дейност и живописта. Малкото време, с което ще разполага, посвещава единствено на ателието. Обича да рисува на пленер. Пейзажът е голямото му пристрастие. Когато разполага само с вечерите или пък с късите зимни дни, там, в таванското ателие, си прави композиции за натюрморти от най-прозаични зеленчуци и цветя.  От този период на 50-те и началото на 60-те години са пейзажите му от околностите на Стара Загора, Сливен и Родопите, натюрмортите с царевица, чушки и лук, портретът на майка му, портретите на Катя, на съпругата му Райна и на момиче с шапка- една от безспорно най-жизнените му творби. Ще последват портретите на децата му Добринка и Тошо. Живописта му става все по-звучна, а пространството – въздушно. От това десетилетие са и поредицата акварелни пейзажи, някои от които, връщайки се в ателието след време, ще повтори върху платно с маслени бои. Искрени и толкова свежи във възприятието, редица от тях съставляват най-високохудожествената част от творчеството на Стефанов. Но той никога приживе не ще ги покаже.
Нови ангажименти лягат върху плещите му през 1963 година. Избран е за творчески секретар на групата на старозагорските художници. Засилващата се активност на гилдията изисква организация на изложби, творчески представяния, обществени изяви и т.н. Тази му дейност ще продължи до 1979 год. Междувременно е назначен за преподавател в Института за усъвършенстване на учители. И въпреки това периодът на 60-те години е най-плодотворният в творческата му биография. Очевидно длъжността му на творчески секретар стимулира както художествената му активност, така и идеята за развитие. А колкото до множеството служебни командировки из Южна България, то като своеобразна компенсация са десетките акварели, рисунки и ескизи, с които се връща оттам. В редица от тях се крие поводът за създаване на някои от най-популярните му картини. През 1967 година Георги Стефанов организира първата си самостоятелна изложба в Стара Загора. На нея представя няколко портрета, сред които тези на дъщеря си и съпругата си, няколко натюрморта и основно пейзажи от Стара Загора, Велинград, Сливен и Кърджали. Тези последните /пейзажите от Кърджали/ ще останат като най-същностното му присъствие в жанра. Омекотената звучност на багрите, съотношението между светлината и сенките, въздушността, усещането за материалност, непринудената гледна точка и композицията  придават на картините му увереност, естественост и спокойствие.
През 1968 год. Георги Стефанов представлява старозагорските художници на гостуващата им изложба в Самара, Русия. Краткият му престой там също е повод за бъдещи творби. Две години по-късно открива втората си самостоятелна изложба в Сливен. В нея той включва както платна от предишната, така и нови пейзажи и натюрморти. През 1973 год. Стефанов е приет за редовен член на Съюза на българските художници. Творбите от това десетилетие не ще бъдат равностойни. Желанието да се отговори на наложения интерес към индустриализацията на страната рядко намира емоционално удовлетворение. Спасява ги рутината … донякъде. Тъй или иначе тази по-минорна и експресивна чувственост ще сложи отпечатък върху творчеството му през следващите години. Намира радостта от живописта в натюрмортите с цветя. В края на 70-те години Георги Стефанов представя последователно три самостоятелни изложби. Първите две /през 1978 и 1979 г./ са посветени на пейзажи от Стара Загора и Аязмото, АТЗ и натюрморта. Тази от 1980 год. е открита във фоайетата на Института за преквалификация на учители и показва само портрети на негови колеги – педагози. По това време създава няколко композиции на историческа тема. Творческата му активност спада. Влечението към натюрморта става все по- доминиращо. Картините му с люляците, хризантемите и лалетата се налагат като любим израз на възгледа му за жизненост и емоция.
През 1983 година Георги Стефанов реди последната си самостоятелна изложба. Идва болестта. Умира на 22 ноември 1985 г.в Стара Загора.
През 2001г. Старозагорската художествена галерия представи експозиция с негови живописни платна и акварели от различни периоди на творчеството му. Настоящата ретроспективна изложба е посветена на 100-годишнината от рождението на Георги Стефанов и повод за припомняне на приносите му към културните традиции на Стара Загора.

 

Марин Добрев