ГЕОРГИ СЛАВОВ (1923-2006)

В спомени, разговори, интервюта Георги Славов сравнява моментите на творчески порив с магията на любовта и с чувствата. Споделя за пътя, по който е поел и за желанието да премине границите на реализма, за да достигне до абстрактното. За него „абстрактното е път на душата”, който творецът много добре осъзнава, че трябва да измине, а да вървиш по него е „трудна и сериозна работа”, която изисква посвещение и отдаденост. Георги Славов е роден в Стара Загора през 1923 г. и още като дете проявява своя изявен талант и разнопосочни творчески заложби – свири на музикални инструменти, участва в детска театрална трупа, пише стихове, рисува. Това обяснява, защо до 1950 година, докато учи право в Софийски университет „Св. Климент Охридски” в София, той носи в себе си онези младежки колебания свързани с рисуването и актьорското майсторство.
Първите стъпки в изобразителното изкуство, дали отражение в живота на бъдещия художник, започват в прогимназията. Негов първи учител по рисуване там е Димитър Караджов, а в първа мъжка гимназия „Иван Вазов” е Кипро Николов. Двамата старозагорски художници имат различен почерк и стилистика, единият предпочита импресионистичната свободна мазка, емоционалните и поетични внушения, а другия има по-класически подход повлиян от академичния реализъм. Те дават една добра основа на творческото изграждане на младия творец, но Димитър Караджов сякаш оказва по-силно влияние върху него и от тогава се оформя, тяхното дълго и ползотворно приятелство. Затова още през ученическите си години Георги Славов създава своите първи рисунки и акварели.
Независимо, че през 1950 година се дипломира като юрист и веднага през 1951 година започва работа като стажант-адвокат в старозагорска юридическа кантора, той не спира да рисува и не загърбва изкуството, както може да се очаква. Нещо повече – рисува своите емблематични пейзажи от Стара Загора, портрети, плакати, става член на групата на старозагорските художници, участва в окръжните изложби на града, а неговите картини „Улица в Стара Загора” и „Дъжд” са откупени от Руси Карабиберов за фонда на Художествената галерия, където се съхраняват и до днес.
Той навлиза бързо в културния живот на града по своя пленителен и активен начин, като превръща дома си в място за специални срещи с писатели, поети, художници, артисти, музиканти, за да бъде близък до всички, защото независимо от поколенията се помни неговата усмивка и желание да бъде „вечно млад”. След 1960 година Георги Славов участва в окръжни и национални общи художествени изложби, а две години по- късно е представена колективната изложба с неговите приятели Антон Дамянов и Георги Стефанов. През 1968 година се открива неговата първа самостоятелна изложба в Стара Загора с пейзажи, натюрморти и портрети. През следващите десетилетия творецът рисува активно в своето ателие и общува с много поети, писатели, музиканти и др. общественици и интелектуалци. През 1973 година, открива втора самостоятелна изложба, а последствие следват поредица самостоятелни и съвместни изложби с редица старозагорски художници, сред тях Иван Попчев, Михаил Косев и други. Участва в Пленер „Дружба”, в различни пленери в страната и чужбина, пътува и получава награди за творчески постижения. Рисува до края на живота си, а неговите пластични търсения преминават от ранните, близки до импресионизма пейзажи от улиците и околностите на Стара Загора, през абстрактните вариации и цветни импресии до крайната условност в късните му рисунки. Постепенно в творбите на художника се разгръща онази търсена свобода на изказа, която го повежда към нова и различна тематична посока. Творбите му носители на цяла палитра от емоционални, донякъде кореспондиращи с чисти вътрешни състояния усещания, вдъхновения, чувства, настроения, тишина, връщане към спомена моменти, за да може в последствие да потърси и символиката на цвета – черно-червено, пейзаж в зелено, вдъхновение в черно-бяло, хармония в синьо и др. За него това е осъзнато извървян „път на душата” към стремежа за художествено израстване, в търсене на чистото изкуство, по който преминава всеки художник.