Георги Митов /1875 – 1900 г./

Published On: 24.11.2023Categories: АВТОРИ

Името му е Георги Митов. Той е чувствителен, усърден и много талантлив. Предричат му голямо бъдеще като художник. Създаденото го потвърждава. Умира, преди да е навършил дори 25 години.

“Откак съм професор в тази Академия, досега не съм имал ученик с толкова голям талант, необикновено голям талант, като Георги Митов“. Това са думите, които изрича известният италиански художник и педагог проф. Джакомо Гросо при вестта за ранната му смърт.

Роден е на 14 септември 1875 година в Стара Загора. Четвърти син е на известния в града Стефан Хаджимитов и най-малък брат на художника Антон Митов. Най-ранното му детство е съпроводено от кошмарите на турските безчинства и бягащото от тях семейство, заболяването от тиф, зъвръщането в опожарена Стара Загора, треската и бълнуването от маларията, оскъдицата. Следват годините в основното училище и красивото приятелство с бъдещия поет Кирил Христов, с бъдещия художник Георги Евстатиев и с бъдещия хирург М. Морфов /брат на Христина Морфова/. През 1889 год. е записан в Пловдивската гимназия, където брат му Антон е учител, през 1890 го преместват в Търново. Увлича се по литературата. Интересът му към рисуването се проявява след отиването във Варна, където брат му Антон е преназначен. Там се сприятелява с мечтаещия да стане художник Драган Данаилов. Уроците на брат му и учителстващия по това време в града Петко Клисуров разкриват дарованието в младежа. Растящата му амбиция за творческо развитие и суровата дисциплина, наложена в семейството на Антон Митов, са причината Георги да напусне дома и заедно с Драган Данаилов да замине за Италия.

След редица перипетии се озовават във Флоренция. Там се сприятеляват със Захари Желев от Казанлък и Христо Берберов от Елена. Четиримата решават, че Флорентинската академия не ги привлича, пък са изтървали и предварителния изпит, и заедно заминават за Торино. Талантът им е толкова очевиден, че след приемния изпит ги записват направо във втория общ подготвителен курс. В “Reale Accademia Albertina di Belle arti“ по това време преподават известните Джакомо Гросо, Челестино Джилярди и Андрея Таверние. Дарованието на Георги Митов се потвърждава бързо. Още през първата година получава три почетни дипломи, а през 1895-6 е удостоен със сребърен медал. Етюдите на девойка с бисерна обица, италианка, неаполитанец и т.н., които създава с маслени бои, са надхвърлили академичните изисквания.  Независимо от признанието заедно с Драган Данаилов и Захари Желев използва месеците на ваканцията през 1896 год., за да се запише в частните курсове при проф. Джакомо Гросо, където задълбочава живописните си умения. Заниманията му са прекъснати от вестта за тежкото заболяване на майка му. Завръща се в България и отива в Казанлък, където брат му Борис се е установил като учител със семейството. Тук създава трите великолепни живописни портрета на брат си, снаха си и на майка си, които впечатляват с постигнатата психологическа изразителност. В околностите на Казанлък и с.Енина Митов рисува първите си, наситени с емоция пейзажи. В тях той събира непринуденост и простота, артистичност и тишина, светлина и пленерност. Трите месеца минават бързо и през октомври той е отново в Торино. През 1897 год. се редуват успехи и печал. Учи фехтовка, участва в карнавалите, гладува и много рисува. Навлиза все по-задълбочено в дебрите на психологическия портрет. Създава една цяла поредица от портрети на близки и приятели (Димитър Георгиев, Заира от Ливорно, Емилия Фаврето…), автопортрета си, няколко пейзажа…Разкрива изключителните си възможности в областта на голото

тяло. С тях и особено с популярната по-късно “Лукреция Романа“ той бележи първите успехи на българското изкуство в този жанр. Умира майка му. Пътува до Париж. Следващата година е последна за следването.  Представянето на изпитната му работа се превръща в събитие за Академията. Признанието за таланта му споделят и студенти, и професори. Завършва с отличие и дели златен медал с италианския си колега Бартоломео Баджио. Проф. Гросо му предлага да остане още една година за мечтания от всички бъдещи художници триенален конкурс, но българското министерство отклонява молбата за стипендия. Завършва портрета на своя приятел Драган Данаилов – един от най-забележителните успехи на българската портретна живопис от това време.

В края на юни 1898 год. Георги Митов се завръща в България. Изтощителната му работа в Италия е разклатила здравето му . Летните месеци прекарва в Казанлък. По негово искане, заради чистия планински въздух, е назначен за учител по рисуване в Априловската гимназия в Габрово. Тук той въвежда нови елементи в обучението по изобразително изкуство, налагайки рисуването на гипсови антични модели. Рисува сценичната завеса за театралния салон на читалище “Априлов-Палаузов“. През пролетта на следващата година заболява тежко. Изтощеният му организъм и простудите от зимата проявяват първите сериозни признаци на туберкулоза. Назначават го за учител в Пловдивската мъжка гимназия, но опитът за спасяване на здравето му е закъснял. През есента на 1899 година той е вече на легло. Състоянието му в началото на 1900 година се влошава. На 26 февруари получава известие от брат си Антон, че портретът му на Драган Данаилов е приет от журито за международната изложба в Париж. На следващия ден сутринта издъхва.

Известно е, че през краткия си жизнен и творчески път  Георги Митов е създал няколко десетки академични етюди и рисунки, както и около тридесет живописни портрета и пейзажа. Част от художественото му наследство е в неизвестност. Негови творби притежават Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, галериите в Стара Загора, Казанлък и Пловдив, частни колекции в България, Италия и Гърция.

Изложбата “Родът Митови в българското изкуство”, която Националната художествена галерия и Старозагорската художествена галерия представиха през 2001 година, хвърли повече светлина върху кратката биография и творчеството на Георги Митов.

 

Проф. д-р Марин Добрев