Борис Михайлов /1868 – 1921 г./

Published On: 29.11.2023Categories: АВТОРИ

Малцина вече си спомнят името на Борис Михайлов, при все че някои от творбите му цяло столетие са пред очите ни. Той е авторът на стъклописите на мавзолея в Плевен и участва в екипа по орнаменталната украса на храм-паметник „Св.Александър Невски”, занимава се с кавалетна живопис и е преподавател в Художественото индустриално училище / Художествената академия/

Роден е на 21 септември 1868 година в Казанлък в семейството на даскал Михалчо /Михаил поп Василев/. Родът е от с. Габарево, Казанлъшко. Основното си образование получава в родния град. Продължава да учи в Пловдивската гимназия. Там съдбата го среща с Иван Мърквичка, който му е учител по рисуване. Той развива таланта му и го подготвя за пътя му към изобразителното изкуство. По примера на редица български младежи, които през 80-те години на 19 век мечтаят да станат художници, през 1887 година той заминава за Италия. Постъпва във Флорентинската художествена академия, където талантът му скоро е оценен по достойнство. По време на следването неговите успехи са почетени с бронзов и сребърен медал. През 1891-92г. показва свои картини на изложби и създава декоративно-монументални произведения. Автор е на завесата на работническия театър във Флоренция. През 1892 година завършва Академията и се завръща в България. Следващите няколко години е учител по рисуване в Сливен, а през 1895г. – в Първа девическа гимназия в София. През 1901г. е назначен като щатен преподавател по стилознание и декоративно изкуство в Държавното рисувално училище /от 1909г. Художествено индустриално училище, след 1921г. – Художествена академия/, на което от 1918 до 1920г. е избран за директор. С името му са свързани първите професионални крачки на съвременното българското декоративно изкуство.На световното изложение в Сен Луис през 1904г. неговото участие е удостоено с четири бронзови медала и почетен диплом.

Умира на 14 юни 1921г. в София.

Творчеството на Борис Михайлов се развива в две основни посоки. Първата е свързана с професионалните му занимания като декоратор в областта на витража, църковната орнаментална стенопис и приложната графика. Именно те му носят признание през първите две десетилетия на 20век. Сред най-популярните му творби са стъклописите на мавзолея в Плевен, върху които работи през 1907г.; декоративната украса на Синодалния параклис /1909г./; стенната декорация в Софийската семинария /1914г./ , а като член на екипа на проф. Перминов участва в стенописната орнаментална декорация на храма „Св. Александър Невски” в София. Сред по-малко известните му творения са проектите за пощенски марки по повод Шипченските тържества през 1903г., както и проекти за редица ценни книжа. Негово е оформлението на един от почетните дипломи на казанлъшкото читалище „Искра”.

Второто художествено пристрастие на Михайлов е пейзажната живопис. Тя съпътства неговия живот от Флоренция до смъртта му. Сред малкото, достигнали до нас платна, са пейзажи от различни кътчета на страната – тесни възрожденски улички, стари къщи, скалистите брегове на Балчик и Охрид. За една от ранните му творби, впечатлен от експресивното й излъчване, Васил Димов ще сподели през 1910г. в списанието си „Художествена култура”: „От същия /Б.М/ има и един морски пейзаж „Заход слънце”, живописван с волен младенчески размах и представен в един цветист, почти декоративен колорит”. Измежду любимите му сюжети са и тези в планината – скалисти върхове, горски пътища, бързи потоци. Сред популярните по това време негови картини са „Планински пейзаж”, „Пейзаж от Бояна” /ХГ Казанлък/, „Край Балчик” и особено „Охридското езеро” /СГХГ/, която представя на Третата съвместна изложба на българските художници през 1919г. Характерно за тези живописни произведения е особеното усещане за материалност и привечерна мекота, за спокойствие и пасторалност. В някои от тях като ”Залез”, „Планинска пътека” и др. се прокрадват нотки на мистицизъм и характерния за началото на века символизъм.

Борис Михайлов има своето специално място в развитието на декоративните изкуства в националната ни художествена школа от началото на 20 век. Негови кавалетни живописни творби притежават Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия Казанлък и частни сбирки.

Проф. д-р Марин Добрев