Атанас Михов /1879 – 1975/
Времето и съдбата са били с него. Името му е сред най-популярните в историята на българското изкуство. Той е сред основоположниците на съвременния пейзаж и безспорно един от най-изтъкнатите му майстори в живописта. Живее почти столетие и е най-продуктивният художник. Дарбата му е оценена още в първите години на 20-я век. Седемдесет години след това платната му ще бъдат неотменна част от развитието на жанра и българската пластична култура.
Атанас Михов е роден на 24 септември 1879 год. в Стара Загора. Интересът му към изкуството запалва току-що завърналият се от Италия Георги Евстатиев. През 1897 год. постъпва в Държавното рисувално училище. Учи живопис при проф. Иван Мърквичка, специализира при проф. Ярослав
Вешин, когото през целия си живот ще назовава свой духовен настойник. През тези години в София за него значение имат само мизерията и страстта към живописта. Талантът му е безспорен. Още със завършването на художественото си образование през 1904 год. е приет в дружество “Съвременно изкуство“. Най-ранните му пейзажи са свързани с Рила. Няколко малки платна, сред които “Урвич“, “Утро“ и “Пейзаж от Панчарево“ с поетичното си въздействие бележат успеха на първата му поява в изложба. Междувременно създава портрети на майка си, на Елин Пелин , на Ярослав и Габриел Вешин. На следващата година е изпратен като учител по рисуване в Скопие. През 1906 год. е съучредител на Съюза на южнославянските художници “Лада“.
Eсента на 1906 год. посреща като учител в Силистренската гимназия. Трите години, прекарани тук, са белязяни със знака на първите му същински художествени постижения. Работи усилено и четката му като че ли с всяко ново платно разкрива умението да влиза в хармония с духа на крайдунавския пейзаж. Пластичната му изразителност, владеене нюансите на цвета, усещането за материалност и завидна артистичност разкриват измеренията на неговия талант. Създадените тогава “Ледове на
Дунава край Силистра“/1908/ и “Край Силистра“/1909/ и до днес се считат за едно от големите постижения на пейзажа в българската живопис от това време. Веднага след тяхната поява идва и поканата за участие в международната изложба – конкурс в Париж. През следващата 1910 год. участва и в Международното биенале по живопис във Венеция. Назначен е за учител по рисуване в Разград.Тук създава поредица от пейзажи, в които от скучния добруджански пейзаж изтръгва обаятелните панорами на радостта си от светлината и необятността. Те впечатляват с подкупващата си непринуденост и емоционална изразителност. С част от тях участва на Международната изложба в Рим през 1911г.
С избухването на Балканската война Михов е мобилизиран. Споделя участта на своите колеги, които не я възприемат откъм парадната й страна. Между 1913 и 1915 год. е учител по рисуване в Русе. През 1914 год. урежда първата си самостоятелна изложба. След ужасите на войната спокойствието и поетичното въздействие на дунавското крайбрежие го обсебват изцяло. Готова е една голяма изложба от живописни платна, която не ще открие. Избухва Първата световна война. Отново окопите, телените мрежи, снарядите, убитите и скърцащите в калта обози. Рисува тях – мъжете, които войната е превърнала в уморени и обезверени войници. След примирието пътува до Виена, Берлин и отново се завръща в Русе. Времето оттук нататък ще разделя между училището и пристрастието към пейзажа. През 1920 г. постъпва в дружеството “Родно изкуство“ и организира самостоятелна изложба в София. Пак по това време той е сред учредителите на Дружеството на севернобългарските художници, на което е председател.
През 1923 год. се установява в София. Назначен е за учител в Княжево. Слага началото на другия си, останал любим до края на живота, сюжет – Витоша. По-късно там – в Княжево, ще организира и ателието си с големия прозорец, отворен към планината. Оттук ще излезнат стотици платна, запечатали стотици различни настроения, които отново и отново провокират колориста у него.В редица от тях намира впечатляващи с модерното си звучене решения. През 1925 год. идва важното участие на международната изложба в Прага. Следват пътувания из страната и българското Черноморие. Картините от този период като барометър отчитат състоянията на душата му при всяка среща с морето, горите, долините и селцата. В тях органично се сливат планини и овчари, полета и косачи, реки, деца и рибари, слънце, орачи и разцъфнали дървета.
През 1932год. Михов е пенсиониран и до края на живота си се отдава само и единствено на живописта. В търсене на вечната хармония между природата и човека се раждат стотиците картини, редуващи сезоните на природата, времето и душата. След всеки цикъл от пейзажи той организира изложби в страната. През 30-те години те са предимно от Пирин и Родопите, през 40-те – от Рила, Стара планина и Охрид, през 50-те – отново Дунавската равнина, Черноморието, Кавала, Тасос и т.н. Само в София персоналните му изложби са над двадесет. През 1937-38 год. представя творчеството си в Пилзен, Бърно, Чешка Будевице и Крумац. През 1941 и 1944 год. открива изложбите си в Стара Загора. През 1949год. е показана голяма експозиция от негови платна във Виена. За принос към българската култура през 1952 година е удостоен със званието “народен художник”, а през 1954 год. Съюзът на българските художници организира юбилейната му изложба. И пак картини, картини, които носят зримата форма на опиянения от светлината и богатството на багрите художник, за когото живописта се е превърнала в начин на живот.
Атанас Михов умира на 21 януари 1975 година в София. Оставя на България хиляди платна, в които талант, въображение, обич и работоспособност са намерили своята хармония.
Произведения на Атанас Михов притежават Президентството на Република България, Министерският съвет, Министерството на външните работи, редица посолства на Република България в чужбина, НХГ, СГХГ, всички градски художествени галерии в страната, както и множество частни колекции в България и чужбина.
Проф. д-р Марин Добрев