Атанас Гюдженов /1847 – 1936 г./

Published On: 04.12.2023Categories: АВТОРИ

С неговото име са свързани най-ранните художествени събития в Стара Загора след

Освобождението. Наследник на стар възрожденски род, самият той е типичен представител на онези ентусиасти, които съдбата е избрала за прехвърляне на духовния мост между две епохи. Създава стотици икони за църквите от Пловдив до Сливен и от Хасково до Казанлък. Поколения християни от старозагорската епархия са кръщавани, венчавани и отправяли молитвите си чрез тях.  Изписва сводовете и куполите на десетки храмове. Близък е с Митрополит Методи Кусев. Рисуваните от него декори съпътстват първите крачки на театъра в Стара Загора. С неговата благословия се откриват първите изложби в този град. За мнозина обаче това е останало в забрава и най-често името му се споменава предимно като баща на големия майстор на историческата живопис Димитър Гюдженов.

Атанас Гюдженов е роден на 24 октомври 1847 година в Пазарджик. Още като малък започва да помага на братовчедите си Стефан, Тома и Димитър Андонови, които току що са преминали през школовката на видния възрожденски иконописец и портретист Станислав Доспевски. След задължителните години на чиракуване, в които стрива боите, връзва четките, прави фирнизите, подготвя основата за изписване и т.н., той постепенно навлиза и в същинското тайнство на зографията. Още преди ранната смърт на Тома вече е надежден помощник на Стефан при множеството поръчки, които братовчед му изпълнява за църквите в Пазарджик и Пловдив след 1864 година. Само за пет години те успяват да изпишат стенописите и иконите за пловдивските църкви “Св. Иван Рилски”, “Св.Константин и Елена” и “Св. Марина”, на храмове в Асеновград, Перущица,  Хасково и Чирпанско. Стремежът му към разширяване на възможностите за образно въздействие го отвежда при самия Станислав Доспевски. Едва след двете години, които прекарва при него /1873-74/, той добива самочувствие за самостоятелна работа. Една от първите поръчки, които получава и по достойнство реализира в края на 1874год.,  е свързана със стенописите на църквата “Св. Константин и Елена” в Пазарджик. Там показва какво е научил и на какво самият той е способен. През 1874г. е поканен  със Стефан Андонов да правят позлатата на иконостаса и икони за църквата „Св. Богородица“ и стенописи в ц-вата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ в Хасково. Създава през 1875г. и икони за ц-вата „Св. Николай Чудотворец“ в с. Маслиново, Хасковско.

Веднага след Освобождението през 1878г. Атанас Гюдженов се заселва в Стара Загора. Църквите на опожарения град и селищата около него имат нужда от зографи. Първата му работа е да изпише куполите с Христос и дванайсетте апостоли на множеството опустошени храмове. Там той, както и през следващите десетилетия, не ще се подписва. Затова и век по-късно за тази част от творческата му дейност откъслечни данни ще могат да се откриват само в някои от съхранените църковни книги.През 1880 год., заедно със зограф Васили от Трън, поделят поръчката за изписване на иконите за църквата “Св. Иван Рилски” в Раднево. През следващата година рисува цикъла от големите олтарни икони, които и заради все още неотзвучалото влияние на Доспевски му носят популярност. Десетки ще бъдат  църковните настоятелства, които искат негови творби да попълнят цялостно или частично иконостасите.

Най-пристрастни обаче са овчарските съсловия в селата южно от Стара Загора, търсейки единствено него за иконите, посветени на Рождество Христово, които те се чувстват длъжни да подарят на своите църкви. Творческата му продуктивност се оказва недостатъчна, за да отговори на всички поръчки. Само през 1883 год. създава над 40 икони за храмовете на Стара Загора, с.Трояново, с.Коларово и т.н. Вероятно по това време се осъществяват и първите му срещи с известния зограф и революционер Георги Данчов. През същата, тъй динамична година, Гюдженов се отдава и на магията на театъра. Той проектира и изработва, както сам пише, “ костюмировката с ризниците, шлемовете, копията и другите неща: сцената, декорите и главната завеса на пиесата “Иванко” и дегизиране на актьорите..”. В това знаменито представление на театралния колектив към “Ученолюбивото дружество” в Стара Загора той се проявява и като актьор. И отново рисуване на стенописи и най-вече икони – десетки, стотици икони…Всички традиционни иконографски сюжени от “Благовещение” до “Възнесение Господне”, изображения на евенгелисти и апостоли, светци, старозаветни сцени и т.н. са изписвани многократно. Особено близка е темата за светите братя просветители Кирил и Методий. Една от най-значимите му интерпретации на този сюжет и сега краси дясната част пред иконостаса на катедралната църква в Стара Загора “Св. Димитър”. През 90-те години идват поръчките за храмовете в с.Руда, с. Кирилово, с.Оряховица, с. Калояновец, с.Хрищени, с.Братя Кунчеви и т.н. В началото на 20-я век творческата му дейност продължава, но активността видимо спада. Почти всичи църкви от региона са завършили вътрешната си украса. Поръчките за икони и стенописи стават все по-редки. Желанието да бъде близък до въздействието на утвърждаващата се академична живопис очевидно трудно влиза в хармония с усвоените стари канони и образна изразителност. Живописта му е станала доста по-мрачна, а образите са загубили част от своята мистика. През десетте години от новия век той рисува икони за църквите в с.Любеново, с.Ловец, с.Тракия. През 1914 год. завършва стенописите си за църквата “Св. Архангел Михаил” в село Михайлово, едно от последните му докосвания до прясната мазилка. След четиринайсет години ще изживее голямата драма на твореца, видял разрушението на своето произведение – тази църква е почти срутена от т.н. чирпанско земетресение през 1928г. Той е вече на осемдесет години. Художниците го тачат, но за другите е забравен. Изживява растящата популярност на своя син. Вижда окачена завесата си и в новия театър. Останали са му спомените, почитта на старите свещеници и тежестта на годините. Умира тихо на 12 декември 1936 година в Стара Загора.

Проф. д-р Марин Добрев