Александър Козаров /1954 – 2000/
Той обичаше хората, своите съвременници и ония отпреди векове. Приятелите и познатите го носят в сърцата си. Творческите му послания са свързани с вечните стойности за човешкото присъствие. Въздействието на малките му пластики бе оценено по достойнство в страната ни и по международните форуми на три континента. За малкото години, дарени му от съдбата, той срещна магията на творението, страданието, признанието, варващината и любовта. Александър Козаров бе и остава сред значимите преставители на съвременната българска скулптура.
Роден е на 8 февруари 1954г. в Карнобат. Няколко години по-късно семейството се премества в Стара Загора, където получава основното си образование. Интересът му към ваенето го отвежда в техникума по керамика в град Троян. При завършването му той има завидни познания и умения по
древните и новите техники, които впоследствие ще се окажат тъй нужни. От тогава се формира специалното му отношение към духа и пластичния език на гръцката, тракийската и средновековната образност. След приключване на средното си художествено образование работи една година в Силистренския завод “Камъшит”. През 1978 година постъпва във В Т У “Св.Св. Кирил и Методий”, където учи скулптура. След завършването през 1983год. се завръща в Стара Загора където е назначен за учител по рисуване. Веднага се включва в динамиката на художествения живот. Появата му в общите национални изложби бързо прави впечатление. Още през 1986-87година в изявите му на националната изложба в Силистра и Международната изложба на хумора и сатирата в Габрово критиката и публиката съзират в него едно от новите явления в съвременната ни пластика. Всяко следващо негово участие се очаква с интерес. Първоначално той е свързан с остроумната алегоричност на темите, а скоро и с дълбочината на размисъла за човека. През 1986 година е назначен като реставратор в Старозагорския исторически музей. Всекидневната му среща с материализирания дух на различните епохи, възможността да се докосва до сътвореното от човешкия разум и ръце преди векове, преди хилядолетия, го преселва в зоната на необяснимото за мнозина усещане за “потапяне във времето”. Милионите малки парченца керамика, извадени от археолозите, възвръщат чрез ръцете му стотици предмети във вида, в които хора преди столетия са вграждали по частица от себе си. Стотици уроци на благоговеене пред акта на сътворението. Тях Александър Козаров залага в основата на своята представа за смисъла на собственото си изкуство. Затова колкото странно, толкова и
убедително в неговите пластики се преплитат асоциациите за грифона с тези за тотемите, тракийският конник – със светците войни, Икар със зографа, минотавърът – със съдбата човешка, камбаните – с въртенето на колелата, петелът с утрото, рибата – с мълчанието и мъдростта, сфинксът и множеството лица на лъжата, вратата и движението, десетките символи на религии и епохи – с двадесетия век Спецификата на образното му мислене – пристрастието му към вечните неща, способността му да прехвърля мостове между епохите, свободата и лекотата, с която се разхожда във времето, усетът му към откриване на непреходните символи и метафори и разбира се дарбата му да събира всичко това в свои послания, станаха знак за неговото присъствие в най-новото българско изкуство. А че натрупаната мъдрост и творческо въздействие на творбите му имат определено универсален характер, пролича още през 1988 година, когато негово произведение е включено и номинирано на VIII-то Международно биенале “Дантеска” в Равена, Италия. Следва първата му самостоятелна изложба в Стара Загора и възможността за неговите приятели и публика да долови по-широко посоките на неговите търсения. През следващата година идва още по-голямото признание – мечтаната от хиляди скулптори по света Първа награда на Биеналето по скулптура, раздел “малка пластика” в Монреал, Канада. Получава я за тъй лаконичната и великолепно пластично изведена метафора “Грехът”. През 1990 година е отново сред най-впечатляващите участници в IX-то Международно биенале “Дантеска”, Равена, Италия. Удостоен е с бронзов медал. Списъкът с националните му и международни участия и признание продължава. Работи изключително активно, страхувайки се, че времето може да разсее някои от стотиците му идеи. Дори
завидните отличия от значимите форуми на скулптурата в Щутгарт /Фотдация “Сирлинг” 1994/, Стокхолм, Швеция /1994/, Ла Валета, Малта /1995/ и Япония не му оставят полагащото се време да им се порадва. Той е вече в онова измерение, където се рее из магията на материализиращите се мисли. През 1997 година получава Първа награда за скулптура на Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово.
За шестнадесет години творчество Александър Козаров измина дълъг път. Премина неусетно през няколко творчески етапа. Успя междувременно да създаде и редица пластични знаци, плакети и отличия, измежду които наградата “Магда Петканова”, наградата на Съюза на учените в Стара Загора, специалната награда на симпозиума по скулптура и т.н. Готов е с идеята за скорошна изложба. Идват абсурдите. Ателието му е разбито и по средновековному плячкосано. Ограбени са десетки, невидяни от хората, пластики. Ограбени са мечти, страдание, вълнения, радости, полети. Ограбена е душата на твореца заради претопяването в няколко кюлчета бронз и предаването им на вторични суровини. Цената на варващината е няколкото сребърника…Определения за такъв удар върху художник няма. Душевната болка е жестока, но с нея идва и тази на тялото. Следват мъчителните месеци с няколко песъчинки проблясъци и… смъртта. Александър Козаров умира на 16 май 2000 година в Стара Загора. Той е само на 46 години. Вече превръщаше изкуството в песен, нещо което достигат малцина.
На същата дата, година по-късно, любовта на неговите приятели направи най-истинското за него – осъществи идеята му за самостоятелна изложба. Из хаоса на грабежа те откриха някои от восъчните прототипи и отливайки ги в бронз, върнаха част овещесвените блянове на Сашо.
Голяма част от творческото му наследство се намира в художествените галерии на Стара Загора, Велико Търново, Габрово, Раднево, СГХГ, Дом на хумора и сатирата – Габрово и др., както и в множество галерии и частни колекции в Гърция, Кипър, Малта, Канада, САЩ, Великобритания, Италия, Швеция, Германия, Япония и т.н. През 2004г. неговата пластика „Зографът” бе утвърдена като неизменен приз на Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ”.
Проф. д-р Марин Добрев