ПЕТЪР РУСКОВ /1920-1999/

     Целият му живот е свързан със Стара Загора. Над половин век от него той отдава на Старозагорската опера. Там, между въртящата се сцена и чигите, изгражда пространства и атмосфера, сменящи векове, народности, послания в магията на това тъй синтетично изкуство. Картините му са неотменна част от изявите на художниците в този град…

     Петър Русков е роден на 31 март 1920 година в Стара Загора. Тук минават и ученическите му години. Преподавателите му по рисуване са известните художници Васил Тодоров /1893-1977/ и Димитър Караджов /1907-2000/. През 1939 г. Петър Русков е приет в Художествената академия. По това време проф. Иван Пенков, след множество перипетии, е успял да разкрие новата за Академията специалност сценография. Първи и за цяла година единствен студент в нея ще бъде Петър Русков. Тук получава същинските си уроци за акварела от проф. Никола Маринов, за магията на цвета от проф. Дечко Узунов, за приказността – от проф. Николай Райнов. Още като студент през 1943 г. се включва в оформяне сценографията на „Ако бях цар” на А.Адам, която операта в Стара Загора поставя.  През 1944 г. завършва Академията и веднага е изпратен като военен художник в Сърбия.

     През 1945 г. Петър Русков започва работа като първи професионален сценограф в Старозагорската опера, на която ще бъде главен художник до 1987 година. Пристигайки в родния град, той скоро става една от най-активните фигури при учредяване на Старозагорската група на художниците. Започват първите му участия в колективните изложби, а по-късно за дълго ще бъде и председател на Художествения съвет на гилдията.

     За половинвековната си сценографска дейност в Старозагорската опера той е художник-проектант на над 70 оперни, оперетни и балетни постановки. Най-ранната му самостоятелна изява е свързана с “Ако бях цар” на Адолф Адам. Умението му да влиза в духа на епохата, познанията в областта на историята на архитектурата, костюма, бита, усещането за образността на музиката и улавянето на различните светове, които композиторите ваят, бързо му завоюват свое място в националната ни сценографска школа. Един от първите му успехи е плод на работата му през 1959 г. върху постановката “Кърджалии”. През следващата година идва друго голямо изпитание. За първи път в България, на старозагорска сцена той оформя сценографията на “Стършел”. Следва поставянето на “Биляна”, “Храбрият войник Швейк” /1964/, “Мамзел Нитуш” /1965/, “Индже войвода”, “Юла” /1969/ и т.н.

    Творческата му биография е свързана с почти всички популярни опери, поставяни на българска сцена. Две поколения старозагорци помнят сценографиите му към “Аида”, “Травиата”, “Набуко”, “Тоска”, “Кармен”, “Силата на съдбата”, “Хованщина”, “Дон Карлос”, “Момчил”, “Трубадур”, “Гергана”, ”Манон”, “Сватбата на Фигаро”, “Боянският майстор” и т.н. Измежду оперетните постановки най-скъпи са му успехите при художественото оформление на “Моята прекрасна лейди”, “Царицата на чардаша”, “Прилепът”, “Хубавата Елена”, а сред балетните – “Бахчисарайски фонтан”, “Кърджалии”, “Нестинарка”, “Болеро” и др. Години наред сценографската му дейност е свързана пряко с таланта и енергичността на редица постановчици, но най-значимите творци на Старозагорската опера за него са диригентът Димитър Димитров и режисьорът Георги Петров.

      Сценографската дейност на Петър Русков често излиза извън стените на Старозагорската опера. Като гостуващ художник-постановчик той се изявява в оперните театри на Русе, Бургас, Киев, Москва, Берлин, Варшава, Братислава. Участва в множество национални и международни сценографски форуми /фестивали и биеналета/ в Прага, Краков, Лодз, Варшава, Сао Паоло и др.

      Паралелно с дейността си като сценограф Петър Русков държи и на постоянните си изяви в изложбите на старозагорските художници. Пристрастията му към живописта, към маслената техника и особено към акварела, се изявяват най-вече в областта на пейзажа.  Рисува картини със сюжети от морето, планините, старите градове, но преди всичко търси израза на усещането си за тях. Всяко пътуване, служебно или за почивка, е съпроводено от серия ескизи или готови творби, които са знак за впечатлилото го някъде. Така се редуват пейзажи от Стара Загора, Родопите, Странджа, Велико Търново и Габрово с импресии от Рига, Краков, Гданск, Прага и Санкт Петербург.

     Извън тези две основни направления в изкуството Петър Русков има отношение и към пространственото оформление. Негово дело са естетическите решения за облика на експозициите в къща музей “Гео Милев”, къща музей “Градски бит” в Стара Загора и музейната сбирка в град Шипка.

     През 1987 г. е пенсиониран. За него това е чисто формален акт. Продължава дейността му като сценограф, а за рисуването на картини понятието “пенсиониране” не съществува. Тъкмо обратно – през последното десетилетие на отминалия век  Русков създава множество акварели, част от които подготвя за самостоятелна изложба. Съдбата е решила друго и тя няма да се състои.

    Същинският живот на художниците започва и завършва в ателието. Този на Петър Русков започва и завърши в Старозагорската опера. В края на януари 1999 г. приключи работата му по сценографията на “Тошко Африкански”. На 5 февруари, няколко дни преди нейната премиера, той почина.
   За заслугите му към културния живот на града той е двукратен носител на наградата “Стара Загора“, а през 1994 г. е удостоен е със званието “Почетен гражданин на Стара Загора”.

Марин  Добрев

Настоящата ретроспективна изложба е посветена на 100 годишнината от рождението на Петър Русков. Художествена галерия Стара Загора благодари за съдействието на с-во Москови и с-во Пашеви   /наследници на художника/,   на г-жа Надежда Николова и на г-жа Ема Жунич, завеждащ архивохранилището на Държавна опера Стара Загора.