Николай Евров /1903-1973/

     Той е един от майсторите на портрета в българската живопис. Голяма част от произведенията му имат конкретен адрес, още преди да бъдат завършени. Името му не е свързано с някои от възловите събития в художествената ни култура. За всички познавачи на изкуство обаче неговото творчество е неотменна част от облика на българската пластична култура в периода между 30-те и 70-те години на отминалия век.

     Николай Евров е роден на 20 септември 1903 година в Стара Загора. Тук той завършва гимназиалното си образование. През 1922 год. постъпва в Държавната художествена академия, където учи живопис в ателието на проф. Цено Тодоров. Желанието му да се посвети на пейзажа бързо отстъпва място на интереса към портрета. Още с първото си участие в национална изложба, след завършване на Академията през 1927 г., Евров успява да защити своя избор. Скоро неговите портрети на близки, приятели и изтъкнати интелектуалци утвърждават мястото му в общите художествени изложби. Установява се в София.

     Между 1928 и 1930 година той посещава десетки от художествените галерии на Италия, Германия, Чехия, Австрия и Франция. Уроците на старите майстори са му необходими. Важни са и тези на неговите съвременници, независимо от това дали собственият му възглед за проникване в личността съвпада с техните изразни средства. Остава чужд на салонната преставителност и множеството допълнителни аксесоари. И в най-ранните си портрети предпочита да открива най-типичното състояние на модела, движението на главата, израза на очите, линията на устните и оная светлина, която всеки носи със себе си. Именно тези портрети в началото на 30-те години му извоюват място сред майсторите на психологическия портрет. Популярните от онова време “Портрет на д-р Н.Михов” /1933/, “Дамски портрет “ / 1931/, “Момиченце” /1932/, “Портрет на Хр. Ставрев” /1933/ са част от голямата галерия, които са рисувани единствено като лично отношение към хора, привличащи го с излъчването си. След тях идват изображенията на съпругата, майката… и пейзажите, които създава не за изложби, а от духовна потребност. Измежду тях има и няколко натюрморта, които подкупват с прозаичната си естественост и домашен уют – пръснати по масата ябълки, клонка с есенни листа, две риби върху покривка…

    През ноември 1941 год. Евров реди мечтаната от детство изложба в родния град. В нея включва много от творбите, донесли му популярност, както и портрети на няколко старозагорци – лекари, писатели, приятели.  През следващите десетилетия творческата му активност поддържа завиден ритъм. Изключвайки няколкото изображения на политици, възгледът му за същността на портретния жанр не се променя. Класически подход, топъл колорит, търсене на физическото и духовното сходство – сред тези, иначе академични условности, той оформя облика на своето изкуство. В живота му няма драматични промени, особени творчески експерименти…а проникновен образен път към вселената на човека.

     Малко позната е една друга страна от изкуството му – пейзажа. Пристрастието му към него съпътства цялото му творчество, но той рядко го показва, при все, че в много от тези картини качествата му на живописец надхвърлят тези от портретите. Ескизната артистичност, освободената емоция на цвета и въздушността в тях минават отвъд академичната схема на портретите му. Тук са  пролетта и вятърът, усещането за слънце и вода. В тях Евров търси израз на емоционалното си състояние.

     Произведенията му присъстват неизменно в почти всички изложби, с които България се представя в Германия, Чехия, Русия, Унгария, Румъния и т.н. Той не обича да организира свои експозиции. В продължение на половинвековното си творчество има стотици творби, но само четири персонални изложби. Приносът му към българската култура бе оценен с удостояването му през 1964 и 1968г. с орден “Св.Св. Кирил и Методий”  I –ва степен.

     Животът му угасна на 24 декември 1973 година.

     През 1999г. Старозагорската художествена галерия, с помощта на неговите наследници и други художествени галерии, представи голяма ретроспекция на творчеството му. Негови платна притежават Министерският съвет, Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, галериите в Стара Загора, Хасково, Пловдив, Велико Търново, Плевен, Добрич, Габрово, Видин Перник,Самоков, както и редица частни колекции в страната и чужбина.

Марин Добрев