Лектория „Слънчевата система – нашият галактически дом“ доц.д-р Алексей Стоев

От 4 май  2016г.1 в западната
зала на Художествена галерия Стара Загора започва
лектория на тема: Слънчевата система – нашият галактичен дом (нови открития и стари загадки). Водещ – доц.д-р Алексей Стоев

Обща анотация на лекторията

Слънчевата система е сложен конгломерат от твърдо вещество, неутрален газ, плазма, прах, високоенергетични заредени частици и електромагнитни полета. При нейното проучване възникват три генерални въпроса:

  1. По какъв начин тя е възникнала преди 5 милиарда години и как се е развивала досега?
  2. Какви са днешните й параметри?
  3. Каква ще бъде близката и далечна еволюция на Слънчевата система?2

В лекторията са демонстрирани съвременните представи за Слънчевата система и екзопланетите, както и реализацията на актуални и перспективни космически проекти на Човечеството.

 4. Май – Съвременни изследвания на планетите и техните спътници. Орбитални резонанси и екзопланетни системи.

В лекцията е демонстрирана кратка история на изследванията на Слънчевата система художествена галерия стара загора– от древността до наши дни. Дефинирани са трите етапа на проучванията: Първи – Наблюдения с просто око на видимите движения на планетите и определяне на истинските им положения в космическото пространство, Втори – Телескопична ера в наблюденията на планетите  и техните спътници, както и комети, астероиди, космически прах и газ, Трети – Космическа епоха на директни изследвания на телата от Слънчевата система, посещение на хора на Луната, колонизиране на планетите и техните спътници.

По време на изложението се показват основните космогонични етапи от развитието на Слънчевата систена, орбиталните резонанси в спътниковите им системи и сегрегацията на веществото в хода на еволюцията й.

В заключение са показани успехите в откриването на екзопланетни системи и намирането на планета – равнозначна на Земята и движеща се около звезда, подобна на Слънцето.

11. Май –   Слънцето – нашата най – близка звезда

В лекцията са показани съвременните астрофизични знания за Слънцето, неговите основни физични свойства, химичен състав, строеж и еволюция. Разказът продължава с разкриване на тайните на слънчево – земните взаимодействия, влиянието на слънчевата активност върху процесите, протичащи в геосферата и атмосферата, както и върху живата природа на Земята.

4Демонстриран е фактът, че земната повърхност и най-ниските слоеве на атмосферата – т. н. тропосфера получават енергия непосредствено от Слънцето. Основният приток на енергия в системата „атмосфера – Земя“ се осигурява от слънчевата повърхност – фотосферата в спектралния диапазон от 0.1 до 4 мкм. При това, в диапазона 0.3 мкм до 1.5 – 2 мкм земната атмосфера е напълно прозрачна за слънчевото излъчване.

21. Май – „Нови хоризонти” към периферията на Слънчевата система

В лекцията е направен преглед на най-новите изследвания на далечните тела в Слънчевата система. Показани са резултатите от изследванията  на кометата „Чурюмов – Герасименко“ от Автоматичната междупланетна станция (АМС) „Розета“, както и на планетоида Плутон и системата от негови спътници от АМС „Ню хорайзън“.

Показани са резултатите от дългогодишните изследвания на периферията на Слънчевата система – Поясът на Куипър и Облакът на Оорт, съдържащи вещество от най-ранните стадии от нейната еволюция.

25. Май   –   Животът на Марс

В лекцията са показани основните резултати от почти половинвековната история на изучаването на Червената планета – Марс с помощта на автоматични междупланетни станции и спускаеми апарати. Разказът демонстрира най-новите данни за нейната атмосфера, повърхност, типичните ландшафти и наличието на вода в замръзнало и течно състояние.

Даден е отговор, какво може да се очаква от работата на марсоходите, може ли да има предпоставки за наличие на живот на Марс и разбира се генералния въпрос: Възможно ли е да бъде колонизирана планетата и максимално пригодена за живот на хората в обозримо бъдеще?

Показани са основните усилия на новите поколения изследователски сонди на Марс и по-специално участието на България в европейския изследователски проект „Екзо Марс“.